Кен Гримвуд - Игра на живот

Но сега всичко бе различно. Това не бе „следващият път“ и следващ път въобще нямаше да има. Пред него бе единствено настоящето, което все някога щеше да свърши и за което Джеф не знаеше нищо. Възнамеряваше да го използва докрай и да не се доверява на нищо предварително.

Той стана и излезе от кабинета си. В новинарската зала Джийн Колинс, обедният редактор, седеше на едно бюро обграден от компютри, бълващи последните бюлетини на АП, ЮПИ и „Ройтерс“; насреща му се издигаше телевизионна стена с монитори, настроени на Си Ен Ен и другите три телевизионни мрежи; слушалките на бюрото му даваха връзка с кореспондентите им в Лос Анджелис, Бейрут, Токио…

Джеф усети как през тялото му като електрическа искра пробягва непредвидимият живот, кипящ във всички точки на света. Един забързан репортер със зелен бюлетин мина край него и пусна листа в отделението за спешни съобщения. Нещо важно се бе случило — може би някаква трагедия или пък невероятно откритие, което щеше да ползва човечеството. Но каквото и да бе, Джеф знаеше, че ще го разгледа с не по-малко любопитство от всички останали.

Тази вечер щеше да си поговори с Линда. Макар да не бе сигурен какво точно ще й каже, чувстваше, че дължи на нея, а и на себе си поне един разговор. Вече не бе сигурен в нищо и тази мисъл го изпълни с напрегнато очакване. Можеше отново да опита с Линда или пък някой ден да се събере с Памела, да започне нова работа… Единственото, което имаше значение сега, бе, че пред него лежеше около четвърт век, върху който той имаше пълна власт и щеше да го изживее, както му се харесва. Нищо не можеше да го възпре — нито работа, нито приятели, нито любовни връзки. Всички те представляваха част от живота му, и при това важна част, но в никакъв случай не можеха да определят посоката му. Тя зависеше само и единствено от него.

Джеф знаеше, че от днес нататък разполага с неограничени възможности.

Петер Скьорен се пробуди със спомена за шока и нетърпимата болка. Беше отишъл по работа в република Банту и тъкмо обядваше със заместник-министъра на търговията в Мандела Сити, когато… когато умря. Удари челото си в масата и разля чашата пред себе си върху панталона на министъра. Това поне бе забелязал и се бе почувствал доста неловко въпреки пронизващата гърдите му болка… и после тъмнина, изпълнена с червени кръгове и после нищо.

До този момент. Намираше се в магазина на „Карл Йохансгат“, у дома, в Осло, където бе направил първите си стъпки в търговията и бе открил, че призванието му е да се занимава точно с това.

Същият магазин, който бе съборен преди двадесет години, за да построят на негово място жилищен блок.

Петер отвори счетоводната книга на тезгяха пред себе си, видя датата, погледна и към младите си ръце, и пръстите, по които не се виждаше и следа от брачна халка.

Значи още нищо не се бе случило. Нито лавината, отнела живота на сина му в Швейцария, нито мъката, тласнала жена му Сигне надолу по стръмния път към алкохола. Все още нямаше нито син, нито жена. Имаше само бляскаво бъдеще, чиито успехи и провали знаеше чудесно и можеше да ги сграбчи и предотврати с лекота.

Всичките тези добре познати му години от 1988 до 2017 отново му принадлежаха и в тях можеше да поправи грешките, допуснати преди. Този път, закле се Петер Скьорен, всичко ще бъде както трябва.

„Айви Лийг“ — букв. „Бръшляновата лига“. Метафорично название на няколко престижни колежа и университета в североизточните райони на САЩ, намекващо за обрасли с бръшлян (ivy) сгради. Към лигата се отнасят университетите Браун, Колумбия, Корнел, Дартмут, Харвард, Принстън и университетите в Пенсилвания и Йейл. — Б.пр.

Роман от Дж. Стайнбек. — Б.пр.

Робърт Хайнлайн — американски писател-фантаст. — Б.пр.

Джеймс Хофа (1913 — ?) — президент на профсъюза на шофьорите, осъден за корупция и връзки с мафията. Изчезва мистериозно в един ресторант в Детройт през 1975. — Б.пр.

Телевизионен сериал, създаден между 1984 и 1989 от Майкъл Ман. — Б.пр.

Ежегодно надбягване с коне на хиподрума „Чърчил Даунс“ в Луисвил, Кентъки, с разстояние два километра, провеждано от 1900 година досега. — Б.пр.

Бейзболен отбор. Първоначално „Бостън Брейвс“, в началото на 50-те отборът се мести в град Милуоки, а през 1964 е окончателно преместен в Атланта. — Б.пр.

Състезание, провеждано от 1900 година на хиподрума „Пимлико“ в Балтимор, Мериленд с дължина 1900 метра. — Б.пр.