Кен Гримвуд - Игра на живот

— Наистина ли мислиш, че този път ще успее? — попита Линда, загледана в проблясващите на хоризонта светкавици.

Явно и тя споделяше мислите на Джеф и се тревожеше за съдбата на приветливия брадат норвежец, с когото бяха прекарали последните три седмици в известното още от древни времена пристанище Сафи. Бяха споделяли трудностите и успехите му в построяването на примитивната египетска лодка от папирус, пусната на вода само преди седмица.

— Ще успее — отвърна уверено Джеф.

Лекият ветрец, предизвестяващ бурята, си играеше с тънката рокля на Линда, а самата тя здраво стискаше релинга.

— С какво толкова те привлича този човек? — попита тя.

— Със същото, с което ме привличат и Майкъл Колинс и Ричард Гордън 87 87 Участници в първата и втората експедиция до Луната, съответно с „Аполо 11“ и „Аполо 12“. — Б.пр. — каза Джеф.

Можеше да добави също и имената на Руса, Уордън, Матингли, Евънс 88 88 Участници съответно в третото, четвъртото, петото и последното — шесто кацане на Луната. — Б.пр. и всички пленници, които щяха да започнат да се завръщат след три години през 1973 89 89 Става въпрос за трите американски орбитални станции „Скайлаб“ — 2, 3 и 4 престояли в космоса 28. 59 и 84 денонощия. — Б.пр. .

— Привлича ме изолацията им, пълното им отделяне от останалия свят…

— Но Хейердал е със седемчленен екипаж — възрази Линда. — А Колинс и Гордън са били съвсем сами в капсулите си. Поне за известно време.

— Понякога може да си изолиран въпреки хората наоколо — отвърна Джеф, загледан във вълните под тях.

Топлият дъх на приближаващата тропическа буря му напомни за Средиземно море, за един ден, когато същият мирис нахлуваше през отворения прозорец на една вила в Майорка. Напомни му за уханието на паеля, за мечтателните акорди, които Лаурдино Алмейда изтръгваше от китарата си и за смесицата от радост и тъга в очите на Памела.

Линда забеляза тъмната сянка, преминала по лицето на Джеф, намери ръката му и я стисна също толкова силно, както стискаше релинга.

— Понякога така се тревожа за теб — каза тя. — Всички тези приказки за самота и изолация… В крайна сметка започвам да се питам дали работата, с която се захвана, си струва. Май ти носи повече отрицателни, отколкото положителни емоции.

Джеф я придърпа към себе си и целуна косите й.

— Не — увери я той и се усмихна топло, — няма отрицателни емоции. Просто ме кара да се замислям, това е всичко.

Знаеше, че не е съвсем така. Постоянно тормозещите го мисли го накараха да предприеме това начинание, а не обратното. Присъствието на Линда до него, неприкритата обич, с която не бе свикнал, го успокоиха още в онзи августовски ден на 1968, когато тя позвъни на вратата му с наръч току-що набрани маргаритки в ръце. Но дори и неочакваното възкресение на чувствата му към нея, изпитвани за последен път преди толкова много години, бе безсилно да го накара да забрави нещастията, причинени от него чрез Ръсел Хеджес. Джеф не успя да се пребори и с мъката от натрапеното на него и Памела отчуждение през онзи живот. Чувството за вина и угризенията го преследваха безотказно. Те сякаш се бяха превърнали в безшумна подземна река, която упорито подкопаваше основите на съживената му любов към жената, която някога бе негова съпруга. И тази ерозия водеше след себе си нови угризения като например сегашното — че не полага достатъчно усилия да промени чувствата и живота си, че трябва да забрави миналото и да се отдаде напълно на Линда, както го правеше тя самата.

На следващия ден след „завръщането“ си бе побързал да напусне репортерската си работа в WIOD. Почувства се неспособен да поема ежедневната дажба човешка трагедия, която трябваше да открива, наблюдава и описва. Още повече че се смяташе лично отговорен за нещастията, причинени на света през онези ялови години в къщата-затвор в Мериленд. Същия октомври изчака „Детройт Тайгърс“ да изостанат в резултата с 1:3 и заложи всичките си спестявания на предвиждането, че ще вземат оставащите три мача до края и ще спечелят Световните серии. Мики Лолич не го разочарова.

Печалбата му позволи да си купи нов апартамент в Помпано Бийч, близо до мястото, където Линда все още живееше с родителите си и ходеше в колеж. Всеки следобед я посрещаше след училище и отиваха да плуват в океана или се припичаха на басейна край блока му. През пролетта Линда се пренесе при него, като каза на родителите си, че „става самостоятелна“. Те се примириха с тази полуистина и не стъпиха дори веднъж в апартамента на десетия етаж с изглед към океана, който дъщеря им делеше с Джеф. Освен това продължиха да го канят на вечеря всяка неделя.