Кен Гримвуд - Игра на живот

Той напълни гърди със застоялия, но прохладен въздух и седна на неоправеното легло. Бе умрял точно по график в един и шест минути на осемнадесети октомври 1988. Нямаше никаква война, макар че светът…

Звънецът отново се обади, този път по-дълго и настоятелно. По дяволите, на кого беше притрябвал чак толкова? Звъненето спря за миг и после някой отново натисна бутона за четвърти път. Джеф навлече една тениска и чифт отрязани до коленете дънки от купа дрехи върху скрина и ядосано се запрепъва към вратата, за да се отърве от неканения посетител. В хола го посрещнаха неподвижни кълбета от жежък влажен въздух. Сигурно климатикът се бе повредил. Значи затова бе в спалнята посред бял ден. Дори и избуялата папрат в ъгъла бе посърнала и превила широките си листа под смазващата жега. Джеф отвори вратата точно в момента на петото настоятелно позвъняване.

На прага стоеше Линда и му се усмихваше, а слънцето зад нея си играеше с русите кичурчета в разкошните вълни от червеникава коса. Жена му, някогашната му жена, бъдещата му жена, Линда — превърната в една огромна усмивка от тръпката на новородената й любов към него, протегнала букет маргаритки в ръката си. Струваше му се, че този букет е побрал всички маргаритки на света, а добре познатото лице на Линда — неуморното щастие и щедрост на младостта.

Джеф усети, че очите му се пълнят със сълзи, но не смееше да отмести поглед, не смееше дори да премигне от страх, че ще изгуби този безценен миг. Бе носил спомена за него в съзнанието си толкова десетилетия, че просто не можеше да повярва на възкресението му. Божичко, колко години оттогава, колко много и дълги години…

— Няма ли да ме поканиш? — стресна го момичешкият глас на Линда, игрив и предизвикателен.

— Аааа… разбира се. Да, извинявай, влизай. Това е… прекрасно. Цветята са страхотни. Благодаря ти. Всичко е толкова неочаквано.

— Имаш ли къде да ги натопиш? Леле, тук е по-горещо даже от вън!

— Климатикът нещо се е повредил. Аз… само секунда да видя дали няма да изровя нещо за цветята.

Той се огледа безпомощно из стаята, като се опитваше да се сети дали някога е притежавал ваза в Маями.

— Защо не провериш в кухнята? — подсказа му услужливо Линда.

— Да, това е идея. Ей сега ще надникна там. Искаш ли нещо студено — кола или бира?

— Ако може само малко вода с лед.

Тя го последва в тесничката кухня и докато Джеф й наливаше вода от каната в хладилника, Линда изрови ваза за маргаритките.

— Благодаря — каза тя и започна да си вее със свободната си ръка, докато Джеф се суетеше с вазата. — Не можем ли да отворим прозорец и да направим течение?

— Климатикът в моята стая работи, по-добре да отидем там.

— Добре, но вземи и цветята, защото на тази жега ще увехнат за нула време.

Джеф остави вазата на нощното си шкафче и се загледа в Линда, която се въртеше под струята хладен въздух. Роклята с гол гръб излагаше на показ кожата й, покрита със ситни блестящи капчици пот.

— Ох, че е хубаво! — каза Линда и повдигна тъничките си ръце нагоре, а твърдите й гърди опънаха бялата рокля.

Джеф си спомни, че и предния път бяха направили точно същото: намериха ваза за цветята, дойдоха в неговата стая на хладно, Линда се въртеше и позираше по същия начин… преди колко време? Преди няколко живота, в друг свят.

Големите й кафяви очи, топлината, струяща от погледа й — Господи, от години насам никой не го бе гледал по този начин. Памела бе изпълнила заплахата си да се усамоти на горния етаж на къщата-затвор в Мериленд и недвусмислено бе избягвала погледа му в редките случаи, когато слизаше да вечеря с тях. Очите, запечатали се в паметта на Джеф през последните девет години, бяха заплашителните сини бездни на Ръсел Хеджес, които с всеки изминал ден ставаха все по-злобни. А светът вървеше уверено надолу по адската спирала от терористични нападения, погранични конфликти и съветско-американска конфронтация, от която Джеф си нямаше и понятие и не можеше да предвиди.

Той се зачуди какво ли ще стане с този драстично променен свят, ако продължеше и в бъдеще да следва порочния път, по който той и Памела го бяха насочили с най-добри намерения. През последните три години в Щатите бе въведена задължителна военна служба след взривяването на моста „Голдън Гейт“ от „Ноемврийския отряд“ и клането в сградата на Обединените нации. Президентските избори през 1988 бяха отменени заради наложените забрани за публични събрания и демонстрации, а шефовете на трите главни разузнавателни агенции поеха страната в свои ръце, „докато кризата продължава“.