Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Хеспър му е казвал неведнъж какво би трябвало да означават ярките завихряния и завъртулки на екрана. Поредица от критерии за обитаеми светове. Първо, суровите астрономически данни. Мястото на всяко слънце в основната последователност, признаците за наличие на планетарни тела на конструктивни позиции. Средно орбитално разстояние, насложено върху светлинния интензитет. А после спектроскопското изследване. Данни за наличие на атмосфера. Следва химичният й състав — подходящ или не? А после анализ на биосферата — условия за липса на термодинамично равновесие, показателни за евентуалното наличие на влагоотделяне и дишане — температурният обхват, вероятните най-високи и най-ниски стойности…

Корабът разполага със събиращи информация устройства, които улавят сигнали от дълбините на неразбираемата бездна. Цяло войнство сензорни рецептори с мистериозната способност да проникват през извънпространствения тунел към тъмната действителност отвъд и да събират неуморно информация, информация, която не идва от истинското пространство, но по някакъв начин представлява използваем неин еквивалент и която след това се обработва до тези яркоцветни образи на екрана. Над тях кръжи този дребен човек, преценява ги, отхвърля ги, обмисля ги и неуморно търси новата райска градина, целта на тяхната мисия.

Хеспър иска да обсъдят най-новите му открития. Капитанът го слуша с половин ухо. В момента единственото му желание е да се поотпусне, а точно това му осигурява екранът. Абстрактният рисунък, толкова ярък и жизнерадостен. Дивите спирали от цветове, които се завихрят и просвяткват като полудели комети. Има ли някакво истинско значение в тях? Само Хеспър знае. Той е изобретил тази събираща информация система, той е единственият, наистина единственият, който може да разчете и осмисли тайнствените данни, препратени от корабните сензори. Когато му дойде времето, капитанът ще се вслуша внимателно в данните на дребния човек. Но времето още не е дошло.

Капитанът стои и наблюдава известно време, без да влага мисъл, като малко дете, което изпитва невинна наслада от цветовете и шарките и им се възхищава заради самите тях. А удоволствия той си позволява малко — това е безобидно и успокояващо. Звезди танцуват по екрана в диви хора. Той си представя, че различава стоманеносивата Вега, смарагдовия Денеб и златния Арктур, но знае, че няма начин да е прав. Моделите, които съзира, не са на съзвездията, които е гледал толкова често в леденото небе на Норвегия, по време на дългите нощни бдения. Онова, което Хеспър наблюдава тук, не е самото небе, нито дори точен негов еквивалент, а само извънпространствен корелат на небето, карта на енергийни източници в истинския космос, преработени в напълно чуждите параметри на извънпространственото измерение. Няма значение; нека тези привидни звезди бъдат които си искат, нека бъдат Маркаб или Процион, или Ригел, или Бетелгейзе, или други, които въобще нямат имена — нека бъдат, ако питат него, най-обикновени въображаеми точици светлина. Той иска само едно — да погледа танца им.

Поглъща с благодарност светлинното представление, докато очите му не започват да смъдят и движението не започва да уморява мозъка му. После благодари сериозно на Хеспър и си тръгва.

Каютата на Ноел е спретната, аскетична и оскъдно мебелирана — няма картини, няма светлинни скулптури, нищо, което да доставя наслада от визуално естество, само няколко малки бронзови статуетки, една гладка овална плоча от зелен камък и няколко предмета, които очевидно са били избрани заради богатата им текстура — парче грапав плат, опънато на рамка, броня на морски таралеж и колекция ръбести парчета варовик. Всичко е на мястото си. Помага ли й някой да поддържа жилището си в такъв идеален ред? Тя се движи спокойно из малката стая, без да се блъска в мебелите, премества някой предмет със сантиметър или два, вдига друг и го претегля в ръка, преди да го върне на предишното му място. Изключителната увереност в движенията й се струва удивителна на капитана, който седи търпеливо и я чака.

Красотата й също го удивлява. Външният й вид е безупречен, правата й тъмна коса е опъната силно назад над челото, прихваната с красива шнола от слонова кост. Кожата й е с наситен средиземноморско-африкански оттенък, гладка и блестяща, сякаш сгрявана от някакъв вътрешен плам. Устните й са плътни, а носът — тесен и прав. Облечена е с мека, широка черна роба със сребриста бродерия по кантовете. Тялото й е привлекателно — случвало се е да я види в банята и знае, че гърдите й са закръглени, а ханшът й е чудесно заоблен. Костната й структура е тънка и изящна, но и много женствена, по класически начин. И въпреки това, поне доколкото на него му е известно, тя не е в интимни отношения с никого на кораба. Защото е сляпа ли? Може би хората не са свикнали да възприемат слепите като потенциални сексуални партньори. Макар че защо, всъщност? Може би защото повечето хора не биха искали да се възползват сексуално от сляп партньор, решава той и моментално възпира сам по-нататъшните си мисли, стреснат от посоката, която са поели, чудейки се защо въобще му е хрумнало да размишлява за сексуалните отношения между възрастни като за „възползване“. Е, от друга страна, може би съчувствието заради недъга й възпира еротичните чувства — съжалението лесно се превръща в покровителство, а то убива страстта. Отхвърля и тази теория като повърхностна и малко вероятна. Възможно ли е хората да я избягват просто от страх, че може да прочете най-съкровените им мисли? Ноел многократно беше подчертавала, че има достъп единствено до ума на сестра си и до ничий друг. Пък и ако нямаш какво да криеш, защо ще се плашиш от телепатичните й способности? Не, трябва да е нещо друго и сега му се струва, че най-после го е открил — просто Ноел е толкова уравновесена, толкова спокойна, до такава степен потънала в слепотата си, в мисловната си сила и в особеното общуване с далечната си сестра, че никой не смее да проникне през барикадите от кристал, които защитават вътрешното й аз. Тя е недостижима, защото изглежда недостижима — странното душевно съвършенство я изолира, точно както изключителната физическа красота понякога държи хората на разстояние. Тя не събужда желание, защото не прилича на другите хора. Тя блести. Тя е безупречна машина, неразделна част от кораба.