Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Въпреки това, заради невероятната скорост на „Вотан“ и гладкия му ход — корабът ги носи без никакво триене през огромния празен плащ на извънпространството със скорост, четири пъти по-голяма от тази на светлината, и продължава да се ускорява — капитанът упорито държи на представата си за него като за строен, тънък и грациозен красавец. В тази представа има нещо правилно, което е по-силно от обикновения буквален смисъл. Капитанът знае, че се заблуждава, но е неспособен да прогони този обтекаем образ от ума си, макар да познава отлично истинската форма на кораба отвън и отвътре. Ако не друго, то рутинните му разходки из подобната на лабиринт вътрешност на кораба го сблъскват всекидневно с истината, която е в постоянно и безкрайно противоречие с красивата представа, която си е създал.

Сложните долни нива на кораба представляват особено предизвикателство. Тесните коридори, приютяващи множество товарни куполи, рециклиращи намотки и всякакви други тръби, се кръстосват на всеки няколко метра с неочакваната, лунатична сложност на топологичен пъзел. Но капитанът е свикнал да се движи сред тях, а и по принцип е човек с изключителна грациозност на движенията, прецизен и придирчив към всяка своя стъпка. Външната му, видима уравновесеност отразява силната му склонност към аскетизъм, който е неразделна част от характера му. Теснотията на тези коридори не го притеснява — за него тя е без истинско значение и всъщност изобщо не е пречка.

С лека стъпка той избира пътя си сред жужащи тръбопроводи и се прехвърля през дълга поредица малки издутини в пода. Това са товарните възли. В добре защитени камери под това ниво се намира безценният товар на тяхното пътешествие — медицински машини, костни банки, информационни мехури, газообразни чипове, животински култивирани плаки, екскаваторни арки, почвени проби, комплекти за генна замяна, матрични заготовки, въглеводородни конвертори, климатични възли и други тераформиращи устройства, изкуствен интелект, молекулярни репликатори, шаблони за тежки машини и останалият инвентар от техния светостроителен склад. Под всичко това, в най-долното ниво, се намира зиготната банка, с десет хиляди оплодени яйцеклетки, сгушили се в криокапсулите си, както и достатъчно допълнителна сперма и неоплодени яйцеклетки, които да осигурят значително генетично разнообразие за идните поколения на колонията.

Стига до разклонение, където коридорът внезапно се разширява и свива вляво към малката стая на Хеспър. Залива го ярка, цветна светлина — синя, зелена и шеметно, нажежено червена. Разни неща примигват и просвяткват с комично настървение. Екранът на Хеспър е центърът на вселената, към който всичко тече — от всяко ъгълче на небесната твърд се изливат пороища данни и незнайно как всичко бива уловено и превърнато в образ. Но единствен Хеспър може да го разбере. А може би и той не го разбира, понякога си мисли капитанът.

Въздухът в стаята на Хеспър е топъл и застоял, гъст и влажен като в джунгла. Хеспър обича топлината и винаги държи влажността на максимум. Той е дребен чернокож мъж, с тънки, постоянно стиснати устни и неочаквано ъгловат, крив като клюн нос. Родом е от някакъв остров отвъд Индия. Слънцето трябва да е много силно там. Бледоликият капитан си мисли, че сигурно ще изгори до кокал само за минута, ако някога се озове на този негов остров. Дали и сега Хеспър не търси подобно място, сканирайки настървено вселената, място със също толкова свирепо слънце?

— Виж, капитане — веднага проговаря Хеспър. — Четири нови възможности!

Почуква по екрана — тук, тук, тук и тук. Хеспър е вечният оптимист. Ако питат него, вселената гъмжи от обитаеми светове.

— Значи колко стават? Петдесет? Сто?

— Шейсет и един, в сфера с диаметър от сто и трийсет светлинни години. Възможни слънца, вероятни планетарни конфигурации. — Гласът на Хеспър е лек, висок и всичко, което казва, звучи като песен. — Разбира се, още не съм готов да препоръчам за проверка някое от тях.

Капитанът кимва.

— Разбира се.

— Но скоро и това ще стане, капитане! Скоро и това ще стане, обещавам ти!

Капитанът удостоява Хеспър с механична усмивка. Съвсем скоро, знае той, Хеспър наистина ще открие една-две планети, които си струва да се огледат — всички на борда са превърнали убеждението, че все някъде трябва да съществува такъв свят, в нещо като религия, — но той разбира, че преждевременният ентусиазъм на Хеспър си е точно това — ентусиазъм. Хеспър е умен човек с хипотеза. Всъщност няма значение — пътуването едва е започнало, като си помислиш. Капитанът не очаква Хеспър да го посрещне с новината за ранно откритие, още не. Просто иска да позяпа екрана.