Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Пако, Хайнц и Елизабет са неразделно трио през последните месец и половина. Привличането помежду им тече във всички възможни посоки, макар и не с еднаква сила. Елизабет има силни чувства и към двамата мъже, Хайнц харесва Елизабет, но е страстно влюбен в Пако, Пако изпитва силно влечение към Елизабет по силата на привличането между противоположности, но — донякъде за своя собствена изненада — е безнадеждно запленен от естествената самоувереност и всеядната сексуалност на Хайнц. Досега отношенията им демонстрират забележителна тристранна стабилност, но, разбира се, никой не очаква това да продължи вечно. Пътуването едва е започнало, все пак. Двойки и тройки ще се оформят, разпадат и прегрупират в нови конфигурации отново и отново, и отново, точно както е модерно на Земята, но навярно с по-голяма динамика, предвид ограничения избор при едно население, което за момента наброява едва петдесет души, при това в една напълно затворена среда, от която няма измъкване. Досега нито една от връзките, създали се на борда на „Вотан“, не е продължила повече от седем седмици. Тяхната е на път да подобри местния рекорд.

След боричкането във водата тримата седят един срещу друг на ръба на басейна и продължават да се смеят — единият избухва в смях, другите се заразяват от него и така всеки по реда си. Бледото, тъничко тяло на Елизабет е порозовяло от подводната лудория — плътта й сияе, малките й гърди се надигат. Пако плъзва собственически поглед по снагата й, а Хайнц оглежда умилително и двамата, сякаш се чуди дали да не ги обгърне с дългите си ръце и пак да ги бутне обратно в басейна.

Въздухът в малкото, ярко осветено помещение е топъл и влажен. Пищна, изобилна струя топла вода се излива от декоративния кран в облицованата с плочки стена. Никой не се притеснява за воден недостиг на борда на „Вотан“ — всяка капчица, включително урина, пот и влагата от дъха им, се улавя педантично, пречиства се, аерира се, охлажда се и се рециклира до последната молекула. Банята е римска по стил, ако не и по размери — помещението е компактно, но елегантно, има горещ басейн, друг с хладка вода и трети със студена, за всеки вкус. До десет души могат да използват банята едновременно, макар на практика да се осигурява известно уединение за онези, които поддържат сериозна връзка. В съседство с банята има три малки стаи с легла в тях. Голяма част от еротичната активност на кораба се развихря там.

Елизабет казва сериозно, когато тримата най-после се успокояват:

— Не твърдя, че не ме привлича. И не само физически, макар определено да е красив мъж. Има нещо в него обаче онзи негов тайнствен, сложен, непрозрачен ум…

— Ум на мистик — прекъсва я с неприкрито презрение Пако. — Ум на монах, да.

— Бил е монах — отвръща Елизабет, — но се е занимавал и с много други неща. Не можеш да го поставиш еднозначно в която и да било категория. А и не мисля, че е толкова аскетичен, колкото ти го изкарваш. Манастирът в Лофотен не се слави с обети за безбрачие.

— О, не е аскет — намесва се Хайнц. — Това мога да ви го гарантирам лично.

Елизабет и Пако се обръщат едновременно към него.

— Ти? — възкликват в един глас.

Хайнц се засмива лениво.

— О, не, не е каквото си мислите. Той не е мой тип. Прекалено интровертен е, прекалено затворен. Но усещам страстта в него. Не е нужно да легнеш с него, за да я усетиш. Тя просто е там. В големи количества. Струи от него като слънчева светлина.

— Видя ли — обръща се Елизабет към Пако. — Отвън може и да е от лед, но в него гори огън.

— Освен това — продължава Хайнц — съм сигурен, че спи с някого.

— С кого? — бързо пита Елизабет.

Хайнц пак се засмива лениво.

— Знам, колкото и ти, тоест нямам и представа. Не съм го шпионирал. Казвам само, че се движи из този кораб като котка и че познава всяко скришно ъгълче в него по-добре и от човека, който го е проектирал, а съм сигурен, че мъж с вътрешна сила като неговата, с жизненост като неговата все трябва да си изразходва някъде енергията, в някоя част на кораба, за която ние дори не подозираме, че става за тази работа, и с партньор, който може да пази тайна. Това е.

— Дано си прав — казва Елизабет и насилва една широка похотлива усмивка на лицето си, която никак не пасва на аскетичните й, интелигентни, ъгловати черти. — А когато й се насити, която и да е тя, аз с радост ще се кандидатирам за нейна заместничка в тайните му игрички.

— Той не те иска — охлажда ентусиазма й Пако.

Елизабет махва презрително с ръка на очевидното му пренебрежение към сексуалните й фантазии.