Стивън Кинг - Град Отчаяние

— Като пъзлив самохвалко, ей така звучиш — отсече и му обърна гръб. Това сякаш раздвижи Маринвил, но той и сега не бързаше, повече приличаше на човек, надигнал се от дълбок сън. Синтия забеляза пушката на Билингзли, опряна на екрана, и си каза, че няма време за губене. Стисна оръжието с две ръце и на свой ред се затича към тоалетната. Държеше пушката високо над главата си, подобно на борец за свобода от документалните хроники не защото й се играеше на революционерка, а да не би в бързината да се блъсне в някакъв предмет и да стреля, без да иска, пред себе си. Можеше да улучи някого по погрешка.

Подмина два-три покрити с прах стола, някакво електрическо табло, което, изглежда, не функционираше, и се озова в тесния коридор, по който бяха дошли. От едната страна стената беше гола, от другата бе облицована с дървена ламперия. Из въздуха се носеше миризма на стари мъже, чудещи се с какво как да си запълнят времето… затова пък все така мераклии, ако се съдеше по съдържанието на видеотеката им.

Последва нов животински рев — доста по-силен заради близкото разстояние, но старецът не се обади. Това не беше добър знак. Някъде се блъсна врата, но вместо трясък се разнесе само глух тътен — както би звучала добре уплътнената врата на обществена тоалетна. „И така — разсъждаваше Синтия. — Мъжката или дамската? Трябва да е мъжката, защото там е действащата тоалетна.“

— Внимавай! — едва не изпищя от уплаха Ралф. — Божичко, Стив…

Пумата изръмжа заплашително и отново от устата й се разхвърчаха слюнки. Дочу се приглушеният шум от сблъсъка на две тела. Стив извика, без да стане ясно от болка или от изненада, след което се разнесоха два мощни гърмежа. Двете цеви на пушката проблеснаха в тъмното като фенери и светлината се плъзна по стената на коридора, разкривайки пожарогасител с окачено парцаливо сомбреро на него. Синтия инстинктивно се сниши към земята и свърна към тоалетната. Ралф Карвър с тяло придържаше вратата отворена. Помещението се осветяваше единствено от захвърления на земята фенер на стареца. На фона на мъждивата светлина пушекът от двуцевката на Ралф напомняше на елемент от страшна приказка, където из пространството витаят серни изпарения… А може би по-скоро на кабинета по химия в училище.

Билингзли пълзеше към писоарите — главата му беше увиснала почти до земята. Ризата и потникът под нея бяха разкъсани, от гърба му се стичаше кръв. Според Синтия изглеждаше така, все едно маниакален садист го е шибал с камшик.

В средата на помещението се вихреше твърде необичаен танц. Пумата се бе изправила на задните си крака и се опираше с две лапи на раменете на Стив Еймс. От хълбока й течеше кръв, но раната изглежда не беше сериозна. Навярно единият от куршумите на Ралф изобщо не я беше уцелил; затова пък половината от изографисания кон на стената липсваше. Стив беше скръстил ръце пред гърдите си и с лакти се опитваше да държи звяра на разстояние.

— Стреляй! — крещеше той. — За Бога, стреляй пак!

Ралф, чието лице се губеше като зад маска в тъмния ъгъл на тоалетната, надигна повторно пушкалото, прицели се, сетне колебливо го сниши отново — страхуваше се да не улучи Стив.

Звярът нададе крясък и навря муцуната си в лицето на човека пред себе си. Стив отдръпна навреме глава и двамата се впуснаха в бясно танго. Пумата натискаше все повече и повече с ноктите си, докато опашката й се въртеше бясно. Едва сега Синтия забеляза струйките кръв, които се стичаха по раменете на приятеля й и мокреха горнището на комбинезона му.

После той се спъна в клозетната чиния, фаянсовото съоръжение с дрънчене се прекатури на една страна, а човекът едва запази равновесие, мъчейки се все така да удържи челюстите на звяра далеч от врата си. Зад тях Билингзли вече се беше добрал до стената, но продължаваше да пълзи, сякаш се беше превърнал в някаква механична играчка, неспособна да спре, преди пружината да се отпусне съвсем.

— Застреляй това проклето чудо! — изрева отново Стив. Успя да стъпи с единия си крак между металната рамка на тоалетната чиния и брезентовата торба, но повече нямаше накъде да отстъпва. Всеки момент пумата щеше да го събори на земята. — Стреляй, Ралф, СТРЕЛЯЙ!

Ралф вдигна за втори път оръжието и нервно задъвка долната си устна. В същия миг нещо нахълта иззад двамата и Синтия беше отнесена като от хала. Политна и успя в последния момент да се улови за средния умивалник, преди да разбие главата си в широкото огледало. Обърна се, колкото да види Маринвил, грабнал пушката на Мери и подпрял приклада в свивката на дясната си ръка. Чупливата му коса се развяваше. Синтия не си спомняше някога през живота си да е виждала толкова изплашен човек, но щом веднъж се бе задействал, Маринвил сякаш забравяше всякакво колебание. В следващия миг беше опрял двойната цев в черепа на животното и крещеше на Стив: