Стивън Кинг - Град Отчаяние

— Божичко! — възкликна Джони.

— Да, не е като в старите филми с Джон Уейн — съгласи се Билингзли. — Както и да е: стигнали до четиридесет и пет метра дълбочина — два пъти по-надълбоко от мястото, където белите миньори захвърлили кирките — и станало голямото срутване. Най-различни истории се разправят за него. Първата е, че китайците изровили „вайзин“, някакъв древен дух на земята, който разрушил шахтата. Другата е, че са разгневили подземните джуджета.

— Какви са тези подземни джуджета? — заинтересува се Дейвид.

— Пакостници — обясни Джони. — Таласъми, само че се крият под земята.

— Имам три забележки — намеси се Одри, без да помръдва от мястото си. Продължаваше да дъвче геврека си. — Първо на първо, мината се състои от галерии, не от шахти. Второ, галериите се прокарват по диагонал, а не се „дълбаят“ по вертикала. И трето, станало е чисто и просто срутване и никакви джуджета и духове нямат пръст в това.

— Ето, това е гласът на рационалното мислене — похвали я Джони. — Духът на нашето време, браво!

— Аз самата при подобна скална повърхност и на три метра дълбочина не бих посмяла да сляза — отбеляза Одри. Нито пък който и да е трезвомислещ човек. А те са се намирали на петдесет метра под земята, четиридесет души миньори, двама надзиратели и поне пет товарни понита. Ровят, къртят и се надвикват, само дето динамит не са заложили. Ако джуджетата наистина имат нещо общо със случая, то по-скоро са закриляли златотърсачите от собственото им безумие!

— Срутването обаче е станало в един от най-солидните участъци — възрази Билингзли. — Таванът паднал на не по-малко от двайсет метра от входа на галерията. Миньорите успели да се доберат дотам, когато ги спрели шест метра скали — шпат, девонска шиста и така нататък. Сирената се била включила и всички от града се струпали на хълма да видят какво се е случило. Дори проститутките и комарджиите били там. Чували как китайците отвътре крещели, как молели да ги изровят, преди и останалата част от галерията да се срути. Разправят, че се усещало как се биели помежду си под земята. Но никой не пожелал да им помогне. Шистовите пластове скърцали по-пронизително от всякога, като при земетресение. Между голямото срутване и входа на галерията земята вече на няколко места била поддала.

— А не е ли могло да поставят подпори? — попита Стив.

— Могло е, но никой не е искал да поеме отговорността. Два дни по-късно се появили президентът и вицепрезидентът на „Диабло“ заедно с няколко минни инженери от Рино. Седнали като на пикник да обядват пред входа на галерията и започнали да обсъждат проблема между две хапки. Знам го от баща ми: били си постлали ленени покривчици и си хапвали, докато вътре в шахтата, пардон, галерията, на по-малко от трийсет метра от тях, четиридесет души зовели за пощада в тъмното.

Имало и други срутвания навътре в мината. Според очевидци звучали така, все едно земята пърдяла и се уригвала, но китайците все още си били живи и здрави — е, за здрави не знам — след първото срутване и се молели да ги извадят. Представям си как са се нахвърлили да ядат понитата, но вече нямали вода или осветление. Минните инженери влезли в мината — по-точно застанали на входа, колкото да не е без хич, и казали, че всякаква спасителна операция би могла да крие още по-големи опасности.

— И какво направили тогава? — попита Мери.

Билингзли вдигна рамене.

— Заложили динамит в предната част на мината и я взривили. Запечатали я, така да се каже.

— Искаш да кажеш, че напълно съзнателно са погребали живи четиридесет души? — не вярваше на ушите си Синтия.

— Четиридесет и двама, ако се броят шефът на смяната и главният надзирател — уточни Билингзли. — Шефът на смяната бил бял, но се славел като заклет пияница и човек, говорещ непристойни неща на почтените дами в града. Никой не съжалил за смъртта му. Нито пък за надзирателя.

— Как са могли?

— Повечето жертви са били китайци, госпожице — обясни лаконично Билингзли — решението не е било кой знае колко трудно.

Вятърът отново задуха. Под грубоватата му ласка сградата потрепери като живо същество. Чуваше се как прозорецът на дамската тоалетна се блъска в рамката. Джони очакваше всеки момент да се разтвори широко от течението и да събори на земята „алармената инсталация“ на Билингзли.

— Но това не е краят на историята — продължи ветеринарят. — Нали знаете какво става със спомените за подобни събития в съзнанието на местните. — Долепи длани и размърда пръсти. На екрана се появи сянката на огромна птица, същински крилат дявол, който растеше пред очите им. — Спускат се като сенки над цялата област.