Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

— И случайно се натъкнал на истината?

— Също като мен. На всяка планета има точка, където досегът на колдаха със средата е най-пряк. Не знам защо е така. Обикновено това са на най-недостъпните и противни места. На Лилит — почти точно на северния полюс. На Харон — островче близо до южния континент. Нямам представа какво е търсил Крийгън на северния полюс! Може да са го упътили потомците на първата изследователска група, които почитали планетата като божество.

— Ясно как е станал Владетел… Но още ме озадачава, че алтаварите са приели плана му за разрушаване на Конфедерацията отвътре.

— Няма нищо за чудене. Не се чувстваха готови да си уредят сметките с нас. Освен това бяха почти сигурни, че той няма да постигне нищо. Проявиха снизхождение, пък и така се сдобиваха с военните сведения, от които имаха нужда. Изобщо не им е хрумвало да се примирят накрая с някаква могъща империя от същества, които биха могли да се сближат с колдахите и симбионтите им без тромави механични приспособления.

— Е, сега какво ще сполети Конфедерацията… а и нас?

Мора въздъхна.

— Алтаварите ще разделят силите си на малки, но смъртоносни отряди и ще нападнат зле защитените планети. Скоро към тях ще се присъединят и онези кораби, които няма да последват колдаха в пътешествието му към друга звездна система. Ще причинят разпадането на империята и макар че сигурно ще пощадят стотици светове, цивилизацията там ще се върне много назад. А Конфедерацията ще продължи фанатичната си съпротива, ще свива постепенно отбраната, докато е в състояние да защитава собствените си остатъци. Поне е ясно, че управниците й задълго ще бъдат обезвредени. Какво ще прави в идните векове и как ще се променя, ние с теб, приятелю, няма да научим, защото отдавна ще сме мъртви.

— Ами Диамантът?

— Компютрите на алтаварите ще стабилизират микробите у бегълците от Медуза. Тези хора ще живеят на Лилит и Харон, постепенно ще се променя програмата на микробите им за приспособяване към новите за тях светове — ако не в сегашното поколение, поне в следващите. Алтаварите няма да се натрапват през останалите три столетия. После колдахите ще се изсулят оттук един по един, както им е присъщо, и нашите допълнителни способности би трябвало да отмрат полека-лека заедно с микробите. Ще станем обикновени хора. А може би не! Ако се окаже, че и децата на бегълците запазват особеностите, присъщи за Медуза, значи напускането на колдахите няма да промени нищо у жителите на Диаманта. Възможно е за три века да се научим как да поддържаме активността на симбионтите, или пък да ги заменим с изкуствени разновидности, както правят самите алтавари. Тогава ние, различните човешки разклонения от Диаманта, пак ще излезем в космоса, но като ново стъпало на еволюцията — Homo excelsius . Алтаварите заставят своите микроби да изпълняват всичките им желания чрез машини. Ние сме способни да правим същото само с усилие на волята! Ще се превърнем в каквото си поискаме.

Агентът го гледаше изумен.

— Да, забравих, че си бил биолог…

— Още съм си биолог. Рано или късно аз и моите сътрудници ще научим достатъчно от пришълците. Ще ни помогнат и компютрите на Цербер, които вече можем да усъвършенстваме безгранично. Първата и задължителна стъпка обаче е да възстановим промишлеността си. Имаме подготвени хора сред бегълците от Медуза… всъщност целият Диамант е претъпкан с най-изобретателните умове на човечеството.

— Убеден ли си, че алтаварите няма да ни се пречкат?

— Няма, стига да не си въобразят, че пак ги застрашаваме с нещо. Разполагаме с цели три века, за да научим каквото ни е необходимо. И ако се справим добре, ще изчакаме и тях, и колдахите да се изметат от Диаманта, а после и ние ще излезем от системата. Ще намерим каквото е останало от Конфедерацията и ще възстановим цивилизацията си, но този път опирайки се на знанието, не на невежеството. Това е върховно предизвикателство и цел не само за нас, които ще започнем, но и за децата и внуците ни. Дано не повторим глупавите си грешки. Раса, която може по желание да приема всякаква форма, да заличава планини с напрежение, не по-силно отколкото при вдигането на тежък камък, да сменя телата си, пола и всичко останало… Ще бъдем нещо съвсем ново и непознато в галактиката.

Ятек Мора допи чашата си, отпусна се в креслото и запали направена на Харон пура.

— Следващия път ние наистина ще бъдем демони… или богове! А ти, драги мистър Керъл, къде виждаш мястото си в това зашеметяващо бъдеще?