Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

— Но… нали ти каза, че вонящите влечуги дълго са се борили с тях, а сега ги пазят.

— Вярно е. — Странният мъж помоли един от помощниците си да донесе нещо по-силно за пиене. — През хилядолетията на отчаяние и инат изглежда колективното им съзнание се е променило. Писнало им е да си разбиват главите напразно, примирили са се някак с по-могъщите. Полека-лека колдахите се превърнали в средоточие на живота им, накрая алтаварите започнали да съобразяват с тях всяко свое действие. Не искай от мен да ти обясня защо е станало така — донякъде е въпрос и на религиозна мистика, а за тези неща не можем да се разберем дори помежду си, камо ли с извънземни пришълци! Те просто се стараят да не допуснат никаква намеса в дългата дрямка на колдахите и дори се опитват да ги насочат с корабите си към светове по свой избор. Не ме питай и за това… но щом започнали да помагат на енергийните облаци, вместо да ги тормозят, създанията станали сговорчиви едни към други. В Диаманта пък се случило нещо невиждано дотогава — домъкнал се някакъв особено грамаден колдах и хоп!… размножил се чрез делене досущ като най-простата амеба. Трите новородени веднага си избрали по една планета. В Лилит пък се настанила майчицата и затуй там контролът над средата станал особено суров. После и алтаварите се заели с тези светове. Вече са способни да създават свои разновидности от микробите на Уордън и да ги контролират напълно. Дори успяват да влияят, макар и ограничено, върху истинските… А, пропуснах да спомена, че още в началото огледали климата на планетите и избрали кой животински вид ще бъде господстващ на всяка от тях.

— Поне за тази подробност се досетих — промърмори агентът.

— Това също влиза във великия план на алтаварите! Колдахът се изнизва тихичко; за разлика от пристигането му, когато си тръгва, все едно просто се вдига гъста мъгла. А алтаварите се мъчат да проумеят как да повлияят на естествената еволюция след това. Извънредно дългосрочен проект. Искат да разберат и кои фактори са задължителни за възникването на разум в различните екосистеми. Разбира се, нашата поява обърка всичко…

— Аха, понеже параметрите на електрохимична активност в човешкия мозък са почти еднакви с честотите, на които колдахът управлява микробите си, нали? Ето как сте се сдобили с необикновените си способности! — „Мистър Керъл“ поумува малко и попита: — Правилна ли е догадката ми, че тези честоти са недостъпни за алтаварите?

Мора се изкикоти.

— Е, могат да се включат към тях чрез машини, но не и направо.

Агентът подсвирна слисан и награби първата чаша, до която стигна ръката му. Отпи може би излишно голяма глътка.

— Значи и ние сме станали част от проекта…

— Не част, а сърцевината му. Конфедерацията обаче се превърна в сериозна пречка. Да не споменавам, че щом нашата раса може да се настрои поне към един от начините за връзка с колдахите, алтаварите трябва да са се уплашили за смисъла на съществуването си. Да, според мен те много се боят, че ако повторим взаимодействието им с колдахите, ще започнем полека-лека да се разбираме с безплътните твари. Кой знае. Все пак мисля, че са ни твърде чужди, за да установим нещо повече от елементарно общуване.

Агентът завъртя глава, леко замаян от наученото.

— Значи за алтаварите ние сме били демоните… Страхували са се, че ще им отнемем боговете! Ако крайният резултат не беше толкова трагичен, щеше да е смешно, нали? Добре де, защо веднага не са отстранили заплахата, като оставят живи само хората в Диаманта?

— Не помниш ли думите на стария алтавар? Точно такива са били намеренията им. Но те са огромна цивилизация, пръсната из половината галактика — винаги и навсякъде около колдахите. Трябвало е да се справят с империя, чиито възможности не са им били известни. Искали първо да проверят как мислим, каква тактика ще предпочетем. И смятали, че имат време. Остават около триста години до момента, когато колдахите ще напуснат Диаманта. А били тук повече от четиристотин, когато сме се появили ние. Алтаварите изчаквали петдесетина години, за да ни изследват чрез микробите на Уордън. И осъзнали колко е различна връзката ни с дребосъците. Едва тогава започнали да обмислят дали да съберат флота си, пръснат на огромни разстояния. Решили, че им е по-лесно да си направят необходимите кораби тук, както и да отгледат такива свои разновидности, които са най-подходящи за война с Конфедерацията. По времето, когато били готови, Крийгън станал Владетел на Лилит.