Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

— Разбира се, разбира се! — ръмжеше разярен на себе си. — Защо, да пукна дано, не се сетих?! Не една чужда раса, а две! На Медуза усетих съзнанието на това чудо!

Мора следеше жадно битката, но подхвърли:

— Да, две раси. Алтаварите служат на колдахите и ги пазят.

— А тези… колдахи. Що за кошмарни твари са? От какво се състоят? Как изобщо е възможно да съществуват?

— Не знаем. Алтаварите ги изучават от хилядолетия, но и те нямат смислено обяснение. Колдахите не са много на брой, нямаме представа дали са възникнали в тази галактика или дори в тази Вселена. Скитат самотни из пространството, докато не се натъкнат на планета, която им подхожда по размери, тип и орбита. Преди хиляди години алтаварите били империя в период на експанзия, също като Конфедерацията. Един колдах преспокойно се настанил на някаква тяхна планета. Тези създания са едновременно енергия, материя и каквото още си представиш — когато и както го пожелаят! Докато се намествал в планетата, колдахът взел, че изтребил към три милиарда алтавари. Естествено започнала дълга и гадна война.

Агентът закима, вече се досещаше за продължението на историята.

— Нападнали го с всичко, което имали под ръка, резултатите обаче били обезсърчаващи. Успели само да го ядосат. Разпердушинил флота им и налетял на друга планета. Но и те упорствали — преследвали го, тормозели го по всевъзможни начини и в същото време, се опитвали да научат нещо повече за него. Превърнал се в истинска мания за тях… И макар колдахите да не обичат много чуждите компании, помежду си общуват по някакъв начин. След стотици години се появили още из звездните системи, обитавани от алтаварите. Постепенно започнали да отвръщат на атаките, дори преди те да са започнали. Загубите на алтаварите станали ужасяващи и най-сетне били принудени да се откажат от тази безсмислена война. Напънали се да измислят нещо ново и пак опитали — напразно! Хиляди години се проваляли. Но научили туй-онуй! Когато колдахът се настанява на планета или по-точно — в самата нея, не добавя почти нищо към масата й, защото явно остава в енергийно състояние. Отделя обаче колонии от микроорганизми, за да се маскира като част от природата…

— Аха, микробите на Уордън! — поклати глава „мистър Керъл“.

— Никой не знае защо предпочитат точно такива планети, нито пък от какъв зор ги правят обитаеми за раси като нашите две. Ето ти класически пример за чужд разум — толкова са различни от самата ни концепция за живот, че е немислимо да проумеем същността им. Впрочем твоят човек на Медуза е влязъл веднъж в досег с тамошния колдах.

— Да, но аз се заблудих, че е напипал планетарния компютър.

— Какви ти бяха впечатленията все пак?

— Ами… знаеше, че съм там, но не го интересуваше особено. Внуши ми впечатление за безмерно превъзходство, после ме отпъди като мушица.

— Аз прониквах много по-надълбоко през годините — промълви Мора. — И усилията ми си оставаха все така вбесяващо безплодни. Дори не съм убеден, че съзнанията ни влизат във връзка с действителната същност на колдахите. Долавяме представата за могъществото им… и защо не? Несъмнено знаят, че и ние съществуваме, може би са наясно дали сме приятелски настроени, но толкоз. Не е изключено някой ден и да ни просветне що за твари са, въпреки че лично на мен не ми се вярва. Продължаваме само да ги изучаваме упорито! Все още ни се струва, че е невъзможно да ги има, но и те май се подчиняват на природните закони. Просто познават няколко в повече…

Агентът погледна за миг екраните. Всичко беше свършило. Най-могъщата ударна група в историята на Конфедерацията бе пометена — отчасти от противник, който се бе подготвил по-добре за сблъсъка, отчасти от същество, в чието присъствие адмиралът и помощниците му едва ли бяха успели да повярват, преди да бъдат изтребени.

— Накъде ще се отправи сега?

Мора вдигна рамене.

— Накъдето си поиска. Вероятно ще се зарови в още някоя планета и ще я преобрази. Не повтарят направеното, но накрая все се получава нещо познато и търпимо за нас, особено що се отнася до атмосферата. Остава така около хиляда години, ако никой не му досажда, после се премества в друга звездна система и пак се захваща със своята работа. Когато реши да си тръгне, не поврежда нищо от средата, дето я създават неговите мъничета. Мисля, че колдахите са ключът към загадката защо в галактиката има толкова много обитаеми за човека планети. Макар и наглед да блуждаят без посока, подбират все безплодни светове и ги правят годни за живот. А когато се изнесат, техните микроскопични симбионти остават, но не се саморазрушават, както ако ги запратиш надалеч. Лека-полека изчезват, кротко и незабележимо. И започва нормалната еволюция. — Мора се ухили. — Знаеш ли, не е изключено и ние, и алтаварите да сме се появили като вторичен ефект от заниманията на колдахите. Приказно ще ни се отрази на самочувствието, ако е така, нали?