Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

— И аз много мисля за това — промърмори агентът. — Сигурно ще се заема по-сериозно, ако след три дни още дишам. Сега обаче трябва да тръгвам.

Стана, но Думония побърза да го хване за ръкава.

— Момче, внимавай с Ипсир! Винаги е подкрепял идеята за война с Конфедерацията. Сега мечтата му се сбъдна, но на цена, каквато и през ум не му е минавало, че ще плати. Няма да прости на алтаварите, само че на тях не може да си отмъсти. Затова безумната му ненавист, разочарование и ярост почти сигурно ще се насочат към теб и твоите събратя. Питам се дали не прекарва цялото си време в кроежи как да ви изпързаля. Няма да ви убие — не му е в стила, а и удовлетворението би било твърде кратко. Ще измисли нещо несравнимо по-страшно.

Агентът кимна и стисна дружески ръката на доктора.

— Знам и няма да го забравя. Ако още ни има след три дни, аз също ще помисля какво да сторя.

— Да — мрачно се съгласи Думония, — ако още ни има. Макар че… империите никога не потъват тихо и мирно в забравата.

Върна се на Буджум в нощта преди изтичането на срока, както бяха поискали и от Конфедерацията, и Мора. Включи защитения приемо-предавател и се свърза с Крега.

— Никой ли не размисли? — попита, поддал се отново на безумната надежда. — Евакуацията на хората от Медуза още не е завършила, а има между петдесет и сто хиляди души, които не можем да отведем.

— Дори не им минава през ума — отвърна комодорът. — Трябва да ти призная, че доста се измъчихме, докато укротим част от сенаторите и военните. Настояваха да се откажем от ограниченията в конфликта, който и без това се очертава като прекалено кървав. Освен това в различни точки около нашите светове засичаме чужди кораби. Гмуркат се в нормалното пространство и пак изчезват, преди да ги докопаме. Някои са направо страшнички. При теб също ли не омекнаха?

— Няма шанс. Говорих пак и с алтаварите, и с Мора, който вече предвкусва представлението. А тези надничания на корабите им за опипване на нашата отбрана ме плашат още повече. Тук няма и следа от струпване на голям флот. Сигурно ще измислят много коварен начин да се разправят с ударната група.

— Пускаме какви ли не компютърни симулации и дори ако заложим хипотезата, че притежават само една десета от нашата огнева мощ, резултатите са катастрофални — унило промълви Крега. — И Сигурността, и Командването на военните системи се изнесоха в резервните си щабове по разни затънтени кътчета на галактиката. Смятаме, че алтаварите са разпръснали силите си и ще прилагат тактиката „бий и бягай“. Ще налетят, ще пръснат на атоми по-слабо защитените планети и ще офейкат. Необходими са ни към две хиляди тежки крайцера с пълен комплект модули за що-годе прилична отбрана, а имаме всичко на всичко триста. Доскоро и те ни изглеждаха прекалено много…

— Значи властите са готови да допуснат продължителна касапница в такива мащаби?

Комодорът кисело се засмя.

— Синко, нима още си позволяваш лукса да бъдеш наивен? Съветът, Конгресът, останалите тузари се свряха по най-недостъпните местенца. Ще умрат от старост, не от друго. Време е да прозреш грозната истина — те ще се стремят към победа на всяка цена… която някой друг трябва да плаща.

Агентът поклати глава. И Фалън, и Корман бяха прави. Диамантът на Уордън изобщо не беше противоположност на Конфедерацията, а само нейно отражение — заради местните чудатости. Е, нямаше намерение повече да се крие от истината. Нищо не го свързваше с предишния му живот.

— Сбогом, Татенце — каза с искрена тъга.

— Сбогом, Контрольор.

Замахна и запрати устройството с все сила в стената. След миг парчетата издрънчаха пред краката му.

Ударната група вече беше в пълна бойна готовност. Оставаше само един час.

Мора се извърна и му кимна, когато влезе в претъпканата зала.

— Здравей, мистър Керъл — рече добродушно той. — Настанявай се. Някои от най-добрите ми спецове са тук и решихме да се възползваме от комуникациите, за да следим какво става. Корабите на алтаварите никак не са подходящи за нас, а и командният им център не е предназначен за хора. Уредих обаче да се прикачим към техните роботи-наблюдатели, за да… е, ще го кажа откровено — да погледаме това шоу.

Агентът се подразни. Не успяваше да разбере този човек — ту уморен от живота философ, ту майстор на интригата, ту подобие на Ипсир в пренебрежението си към чуждите страдания и разрухата.

Още неколцина седяха около масата, някои с малки терминали пред себе си, други с примитивни бележници. Личеше, че ги е обзето любопитство, но от тревога нямаше и следа. Повечето бяха от Харон. Представител на Медуза не бе дошъл да гледа.