Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Думония се ухили.

— Не ми се вярва да стане така. Сигурно разбираш, че разрухата отдавна яде отвътре Конфедерацията. Освен това взаимната зависимост на световете й ги прави страшно уязвими. Трябва само да съжаляваме, че подривната война на Крийгън не успя да ни избави от проблемите, но провалът също можеше да се предвиди. Макар системата да е крехка и прогнила, все още има достатъчно сили да се крепи. Посвоему Конфедерацията е изумително човешко постижение, засенчващо и най-бляскавите империи от миналото. И все пак е задължително да сподели участта им — те или се разпадат, щом започнат да клонят към залез, или застиват в гибелна неподвижност.

— Стигнах до същия неизбежен извод — съгласи се агентът. — Ужасно е обаче, че толкова милиарди ще умрат… Мисленето на алтаварите ни е чуждо, но те не ми се сториха чак такива варвари. Как ми се иска да ги разбирах по-добре! Не проумявам и сегашното им бездействие. Защо, щом могат, не ударят веднага? Имат шанс да спасят Медуза, а я оставят да загине.

— Не знам — вдигна рамене психиатърът. — Не мисля, че и Владетелите са по-осведомени. Без да броя Мора, разбира се.

— Ти предпочете да си на наша страна — за което винаги ще благодаря на небесата — понеже се боеше от пришълците. Сега какво мислиш?

— Че какво толкова да мисля? В науката човек се занимава с онова, което му предлага действителността, не с желанията и предпочитанията си. В края на краищата може би и благодарение на нашите усилия се стигна до война. Ако пришълците я загубят, свършено е с нас. Ако победят, ще трябва да мислим усилено за отношенията си с тях и за собственото си бъдеще. Сам виждаш, че стискам палци, макар да им нямам вяра…

— Но ако оцелеем, все пак ще трябва да измислим нещо. Да предположим, че алтаварите наистина ни зарежат да се оправяме сами на останалите три планети. Тогава какво ще стане?

— Аз се включих в цялата тази щуротия — промълви Думония, — защото смятах, че така се боря за личното си оцеляване. После, както и ти знаеш, целите ми се промениха. Вече исках в световете на Диаманта да има по-добре устроени и малко по-свободни общества. Да дадем възможности на хората с техните нови, чудати способности, пък да видим какво ще измайсторят. Предостатъчно предизвикателство за един старец, прав ли съм?

Агентът се разсмя.

— Стига и за по-млад човек. Ами бегълците от Медуза? Може би с изчезването на планетата и те ще се лишат от скритата в тях сила. А ако все пак я запазят, не е ясно дали децата им ще се раждат със същите особености, или ще бъдат приспособени към Харон или Лилит.

— Да почакаме и ще видим! Подозирам обаче, че компютърът за всички ни е един и същ. Вероятно са го натикали някъде из по-големите спътници на Момрат; излъчва и приема на отредените му четири честоти, независимо какво става из Диаманта. Ако съм прав, бегълците ще запазят способностите си, а и децата им ще ги имат. Харон ще се превърне в странно двурасово общество и там ще трябва много да внимаваме. След време ще научим тайните на микробите и отново ще излезем от тази звездна система, но и дотогава няма страшно — всяка от планетите може да поеме десетки пъти повече хора, отколкото са те сега. Ще имат на разположение няколко поколения, за да си решат проблемите, и то без да се борят с досегашното потискащо ни невежество. Убедиш ли по-любознателните умове, че нещо е възможно, ще се побъркват от инат, докато не го разчепкат докрай. Точно затова ние — хората, сме толкова особен случай във Вселената.

Време беше агентът да се захване отново с работата си, но много му се искаше да зададе още един въпрос.

— Ами момичето на Ипсир? Какво ще стане, ако му я отнемем… или ако се освободи сама?

Психиатърът въздъхна.

— Джоргаш е врял и кипял в особеностите на тамошните микроби. А процесът е толкова свързан с физиологическия калъп, който се налага на организма, че няма как да се върне назад. Предполагам, че момичетата за забава изглеждат на компютъра като дървета или животни и затова той поддържа състоянието им устойчиво. Нали такава е функцията на микробите? Ако допуснем за миг, че твоят компютър ни позволи да използваме записа на Тарин Бул, можем да го наложим отново в съзнанието на момичето, но какво ще стане тогава? С това тяло, променено дори генетично, с новото хормонално равновесие… Сигурно ще се побърка. Макар че не вярвам да е напълно лишена от твоя интелектуален потенциал. В момента, разбира се, въпросът е съвсем абстрактен, но ме омайват перспективите. С нейната външност и емоционална сила, като добавим и превъзходния ти ум… Нищо чудно след две-три години тя да определя съдбите ни. Струва си да помисля по въпроса!