Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Щом ужасният му гняв се отприщи, микробите на Уордън веднага проявиха особеностите, присъщи за Медуза. Външността на Ипсир се промени страховито, чудовищно. Сякаш бе изскочил направо от нечий кошмар за ада. Неузнаваемото създание се извъртя към агента, който равнодушно наблюдаваше метаморфозата.

— Ти си ги насъскал! — изврещя гадината, насочила пулсиращ, наглед изгнил пръст към него. — Ще те убия, ще те убия!…

Ятек Мора вече бе насочил лазерен пистолет към Ипсир.

— Я млъквай, Тейлънт — изсумтя отегчено той и натисна спусъка.

Чудовището се свлече под масата. Всички се вторачиха в него и видяха как лишената от съзнание купчина плът бавно възвръща човешката си форма.

Кунзер веднага нахълта откъм спалното помещение, където седяха и чакаха останалите. Не се държеше заплашително.

— Позволете ми да повикам още двама-трима — примоли се той, — за да го отнесем горе. Много ще трябва да се потрудим, докато му помогнем да се възстанови.

Мора кимна отсечено и прибра оръжието в кобура.

— Ще прехвърлим колкото се може повече от хората ви на южния континент на Харон. Ако видим, че няма да ни стигне времето, ще започнем да ги пръскаме навсякъде по Лилит. На Цербер просто няма свободно място. Когато Ипсир се събуди, кажи му да си урежда личните сметки след осем дни. Ако дотогава не прави каквото сме решили тук или започне да ни се пречка, незабавно ще го сполети съдбата на предшественика му. Напомни му, че не е нужно да знаем къде се намира. Стига да поискаме, алтаварите ще изпратят на микробите му команда да го изядат. Разбра ли ме?

Другите тепърва се опомняха от случката. Дори Луге се бе смръзнал — за пръв път виждаше с очите си на какво е способен микробът на Уордън.

Мора пръв си припомни задълженията.

— Заседанието се отлага за неопределено време. Всички стигнахме до съгласие, че след изтичането на седем денонощия започва война между Конфедерацията и алтаварите.

Луге тръсна глава и си възвърна самообладанието.

— Всяко враждебно действие преди изтичането на срока ще има още по-тежки последици — предупреди той безпрекословно. — Даваме ви тази седмица не само заради надеждата да стигнем до мирно решение, но и от почтеност и милосърдие. Ако сметнем, че злоупотребявате с търпението ни, ще се откажем от плана си и ще насочим всички бойни модули към звездата на системата, за да я превърнат в свръхнова.

В залата сякаш онемяха от заплахата; само алтаварът отвърна хладно от екрана:

— Гледката ще бъде особено любопитна. По този начин обаче ще ни създадете повече затруднения, отколкото сме в състояние да преодолеем в момента. Затова ще спазим срока. Искам да ви е ясно — нито вие, сенатори, нито Конфедерацията като цяло ще оцелеете дори няколко часа, след като разберете какво сте сторили.

„Мистър Керъл“ се смръщи и се взря уплашено в съществото. „Ама че странен израз подбра. Твърде странен…“

Тейлънт Ипсир се бе затворил в разкошната си орбитална станция и с нищо не пречеше на евакуацията. Почти през цялото време стоеше в градината на удоволствията, придружаван само от Уби. Излезе веднъж, колкото да се увери, че е осигурен влекач, който да изтегли станцията надалеч от Медуза.

Пътническите кораби бяха проектирани като множество свързани помежду си, но и самостоятелни при нужда модули — спускаха се едновременно към различните градове, за да поемат живия си товар.

Жителите на Медуза, от рождение свикнали да се подчиняват, правеха каквото им се казва, макар мнозина да се вайкаха и да мърмореха. Имаше отделни прояви на паника само в по-големите градове сред групички, които просто отказваха да повярват, че нещо наистина ги заплашва. Други изведнъж губеха упование в своето прекалено подредено общество, но Службата за наблюдение набързо ги връщаше в правия път. Освен това беше обявено, че който желае, може да остане, но рискува животът му да е доста кратък.

„Мистър Керъл“ пък се тревожеше за пръснатите из дивата пустош племена. Някои тъй и не успяха да открият, а повечето се отнасяха с плашливо недоверие към страшната новина и се изнизваха тихичко нанякъде. Най-сетне настоя да му предоставят совалка и се спусна на едно особено добре познато за него място.

Излезе от космическия съд в оранжев скафандър, макар да беше отметнал шлема на гърба си. Все пак носеше защитни очила и респиратор. Запъти се към отвесната скала с двойния водопад. Едва сега осъзнаваше напълно колко труден е животът тук за всеки, когото местните микроби на Уордън не са приспособили напълно.