Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

— Нападнете ли, губим единствения коз, който все още имаме.

— Няма да връхлетим върху всички планети. Ще атакуваме само една. Демонстрация на сила и за двете страни в конфликта. Ако успеят да ни отблъснат, ще знаем по-ясно положението си. Ако не — под заплахата да ги лишим и от останалите три свята, те ще трябва да се съгласят с първоначалното ни предложение. И да унищожим една четвърт от техните там яйца ли, зародиши ли, пак ще им останат три четвърти… Предпочетат ли да отстъпят, поемаме всичко в свои ръце. Не е ли най-логично, че ако са можели да ни махнат от пътя си, отдавна да го бяха сторили?!

„Мистър Керъл“ тъжно поклати глава.

— Опасявах се, че ще стигнем дотук, макар да си бях позволил слабичка надежда. Съобщете им сами ултиматума си, на мен сърце не ми дава… — Поколеба се, но попита: — Избрали сте Медуза за нападението, нали?

Луге сякаш се учуди и след миг кимна.

— Да. Населението е най-малобройно, но планетата е основа на промишлеността в цялата система. Освен това само за този свят се сдобихме с доказателства, че има база на алтаварите. Ако унищожим Медуза, ще отнемем технологиите на Диаманта.

— Моля ви да ми обясните по-подробно намеренията си — тихо каза агентът.

— Това, което предлагате, ще се превърне в много страшно бедствие за вас, а не за нас — заяви алтаварът на съветниците. — Може би така е предопределено. Но не се надявайте на ограничена война, в която само да си премерим силите. Ако посегнете на обитаема планета в Диаманта, ще направим всичко, за да отстраним проблема окончателно.

— Искате — намеси се агентът в отчаян опит да спре онова, което вече изглеждаше неизбежно — да се доверим на честността ви, но не подкрепяте думите си с нищо. Сигурно разбирате, че цивилизация, разпростряла се на хиляди светове, не може да капитулира пред празни заплахи от противник, когото възприема като един огромен въпросителен знак.

— Знаехме това отдавна. — В електронния глас на Сууг сякаш се промъкна искрена печал. — Сега и вие разбирате защо обикновено предпочитаме да нанесем изневиделица унищожителния удар. Накрая резултатът е все същият, но поне ние не понасяме излишни загуби.

— И защо не го направихте с нас? — остро попита Луге, уверен, че е хванал пришълеца натясно.

— Ако вие бяхте изправени пред същия проблем и виждахте дори нищожен шанс да избегнете изтреблението, нямаше ли да се поколебаете? Ние си позволихме да се надяваме. Сбъркахме и вероятно мнозина от нас ще загинат, но не съжаляваме. Не бихме понесли вечно да ни измъчва въпросът дали не сме погубили напразно разумни същества…

— Съжалявам — отвърна сенаторът, — но няма да се примирим с вашите заплахи, непотвърдени от никакви факти. Ако можете да ни попречите да унищожим една от планетите, направете го. Ако не можете, най-добре се откажете още сега от играта и приемете условията ни.

Мора за пръв път си позволи да покаже колко изопнати са нервите му.

— Кога ще нападнете? Алтаварите трябва да имат време, за да помислят и обсъдят в по-широк кръг решението ви.

Съветът напълно разбираше затрудненията на противника. Пришълците вероятно щяха да потърсят мнението на себеподобните си, отдалечени на твърде големи разстояния от Диаманта.

— От полунощ им даваме точно седем стандартни денонощия за размисъл — обяви Луге. — Дотогава или ще сме се споразумели, или започваме нападателни действия. Този комуникационен канал ще се поддържа през цялото време, а нашият представител ще бъде на разположение.

— Седем денонощия! — кресна яростно Мора и скочи от креслото. — Как да евакуираме хората в такъв срок?! С всички кораби на Диаманта, включително и херметизираните товарни контейнери, няма да спасим дори една десета от населението!

Сенаторът кимна.

— Ние подготвяме демонстративна атака, а не касапница. Имаме много сметки за уреждане с Четиримата владетели, но не желаем да пострадат невинни хора. Предоставяме ви шестнадесет пътнически кораба от най-вместителния тип — всеки превозва наведнъж по двадесет хиляди души. Ако ги искате, ще бъдат в орбита около Медуза само след два часа. Така ще успеете да се справите, стига да ги използвате по-пъргаво. Още сега можем да се споразумеем, естествено при приемливи за нас условия.

Тейлънт Ипсир зарева необуздано, щом чу коя ще бъде мишената.

— Не можеш! Мръсник! Свиня такава! Ах вие, изчадия гнусни! За моя свят говорите! Мой е, а не на алтаварите! Няма да ви позволя да ми го отнемете!