Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Съветниците зяпнаха, а Владетелите се подсмихваха многозначително.

— Вие… искате — възмути се Луге — цялото човечество да се остави на милостта на цивилизация и култура, за която не знаем абсолютно нищо! Как да вярваме само на обещания?! Едва ли говорите сериозно!

— Току-що предложихте да зарежете петдесетината милиона жители на Диаманта в ръцете на същата тази цивилизация! — изръмжа Ипсир. — Което е добро за нас, трябва да върши работа и за вас!

Мора не трепна от намесата му, а тримата от Съвета се престориха, че не са го чули.

— В момента водим преговори — напомни сурово временният Владетел на Харон. — Нека спазваме приличието. Управителю Сууг, ще добавите ли нещо?

— Искам да попитам сенатора и съветниците му могат ли да измислят друг приемлив начин да гарантираме безопасността си?

— Даваме ви дума, че… — започна Луге, но алтаварът го прекъсна.

— Всички ваши обещания са празни приказки! Вие също го знаете. Още докато се подготвяхме за преговорите, пратихте огромен боен флот към Диаманта. А в самото навечерие на срещата изстреляхте четири от най-съвършените си разузнавателни сонди срещу нас. Сенаторе, известно ни е колко можем да вярваме на дадената от вас дума.

Разтревожените съветници си зашепнаха трескаво. Накрая Луге като че успокои колегите си и отново се обърна към камерата.

— Съгласни ли сте с искането ни за отлагане на преговорите, докато обсъдим друго предложение?

Мора огледа залата.

— Има ли възражения? Колко време ви е необходимо, сенаторе?

— Един… не, извинете, два часа!

— Някой да е против?

— Нека си приказват на воля! — сопна се Лару. — Сигурно ще е страшно забавно.

— Добре, така да бъде. Прекъсвам конференцията до дванадесет часа и тридесет минути по автономното време на стражевия кораб.

Двата екрана угаснаха, всички в залата видимо се отпуснаха. Лару и Ипсир изглеждаха особено доволни. Кобе се държеше невъзмутимо като Мора, който погледна двамата мъже, седнали срещу него.

— Е, все още ли мислите, че можем да се разберем?

— Съмнявам се — промърмори агентът. — Не и преди да си пуснем кръв. Ти какво ще кажеш, Мора? Алтаварите ще проумеят ли правилата в една демонстрация на сила и неуязвимост, или просто ще ударят с всичко, което имат?

— Да, тази игра им е достатъчно добре позната, ако за това питаш… Мога само да гадая обаче какви ходове ще предпочетат. Поне досега не са ни отписали. Не е дребно постижение.

Агентът стана.

— Трябва да обсъдя някои неща с моите хора.

Изтърси им каквото мислеше направо, без заобикалки, но май не му повярваха докрай. Поне не във всичко. И без това в началото се изненада, че приеха без съмнения почти всяка дума в доклада му. Явно компютърът беше подкрепил напълно неговите изводи, а и собственият им анализ на данните ги убеждаваше в същото. Само дето не можеха да укротят беса си от факта, че алтаварите превъзхождат във военно отношение Конфедерацията. Признаваха, че може би противникът има някои по-добри оръжия, но не допускаха да е постигнал предимство в цялостната си огнева мощ.

— Ясно, няма да споря повече — озъби се той. — Какво решение ще измъдрите накрая? Единствено ако се съгласите с тяхното искане, те ще се почувстват достатъчно сигурни, то обаче е напълно неприемливо за нас.

— Бяхме прекалено щедри дори и в първоначалното си предложение! — намеси се Луге. — С нищо друго няма да се съгласим. А Ипсир си е все същият наглец — да ни укорява, че ги зарязваме под игото на пришълците, когато самите медузяни открито се разбунтуваха срещу нас! Да си призная, от онези разплути твари тръпки ме побиват. Така ни се иска да имахме и още някое местенце, за да ги изнудваме, но за съжаление можем да ги притиснем единствено в Диаманта. Не ги познаваме изобщо. Онзи с пипалата налучка поне едно — в подобни ситуации само силата и страхът от нея имат значеше. Знам, знам, мислиш си, че могат да ни разгромят, но ние все още не си представяме как точно ще стане. Единственият начин да научим веднъж завинаги каква е истината си остава демонстративната атака.

Агентът въздъхна.

— Не очаквах друго от вас, обаче съм твърдо против това решение. Не знам какво крият, но все ми се струва, че и алтаварите, и Мора ни се присмиват.

— Блъф, нищо повече. Ами че те няма къде да скрият дори малка ескадра! Допускаме, че самият Диамант може да е изключително добре защитен, но дори тогава са способни само да се отбраняват. И да имат по-голям флот, той трябва да е на седмици, даже на месеци път. Щом Диамантът е толкова важен за тях, ще ги заплашим. Така или ще покажат какво имат, или ще си признаят, че са се опитвали да ни надхитрят. Поне ще знаем с какъв противник предстои да се разправим…