Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

На един от екраните имаше триизмерна схема на ударната група и планетите в Диаманта. Обхващаше системата само до орбитата на Момрат.

Две от бойните станции с цялата си свита от крайцери се бяха отделили в защитни формации. Другите две се сближаваха бързо с целта — очевидно възнамеряваха да измъкнат врага от укритията му, за да проверят неговите възможности за отбрана.

„Мистър Керъл“ се намръщи.

— Доколкото виждам, алтаварите не оказват никаква съпротива.

Мора се разположи по-удобно в креслото, без да откъсва поглед от екраните.

— Основната група ще бъде пресрещната само от стационарната планетарна отбрана и ще понася все по-големи загуби с намаляване на разстоянието. Но и защитните отряди ще бъдат нападнати в подходящия момент.

— Значи алтаварите все пак имат свои сили в Диаманта! Къде са?

— Ще ги видиш, като му дойде времето. Имай още мъничко търпение. Предстои ти да станеш свидетел на събития, каквито хората не познават, а и малцина измежду алтаварите си спомнят нещо подобно. Разбира се, ако Конфедерацията реши да ни преметне и се впусне в масирана атака срещу всичките четири обитаеми планети, сценарият може драстично да се промени…

Щом настъпи полунощ, сякаш всички рязко и едновременно си поеха дъх; но не последва незабавна промяна. Ударната група продължаваше да напредва и вече пресичаше орбитата на Орфей — най-външната планета.

Три минути по-късно спря между нея и следващата — Едип. Крайцерите веднага се разположиха така, че да защитават възможно най-добре бойните станции. Изведнъж избръмча сигнал — от станциите заструиха потоци бели точици. След няколко секунди пороят спря.

А от спътниците на Момрат пък се протегнаха реки от синя светлина, които се впиха в облака от модули. Около една трета от роботите се отклониха към източника на заплахата. Много от модулите бяха унищожени още в първата секунда.

— Глупаците ги събраха прекалено нагъсто! — ухили се Мора.

Навсякъде по екрана гаснеха бели точици. А широките сини лъчи се местеха толкова бързо, че човешките очи не можеха да ги следят непрекъснато. И винаги намираха точно мишените си.

— Пуснаха втората вълна… разпръсква се! — възкликна един от помощниците на Мора.

Бойните станции изстреляха нов порой от модули, които веднага се разделиха в много обширен сектор. Налитаха от всички посоки.

— А, тъй вече бива — промърмори под носа си особнякът от Харон.

Агентът се вторачи изумен в него и останалите. Част от роботите се насочваха право към спътниците на Момрат, но никой тук не проявяваше признаци на страх!

— Искам да виждам какво предават и камерите! — заповяда Мора.

Друг голям екран се раздели на няколко прозорчета. Една от камерите показваше Медуза отдалеч, само като бяло-зеленикав диск. Някои изглежда бяха в орбита около планетата или на самата й повърхност. Имаше панорама на град, в друго прозорче пък се виждаше бялата грамада на Божествения зъбер.

— Защитните полета вършат добра работа — нехайно отбеляза Мора. — Но едва ли ще спрем всички модули, защото трябва да пазим около Момрат и да прикрием плътно останалите три планети. Ето! — посочи той. — Вижте небето над онази равнина!

В ясната синева се спускаха ярки линии, оставяйки керемидени следи. Ставаха все повече, изпълваха небето — модулите на свой ред се разделяха на по стотина самостоятелни оръжия, всяко сеещо опустошение.

Страшни взривове се издигаха в ослепителни кълба. Една от камерите угасна, замени я изглед от друга. Явно бяха разположени достатъчно нагъсто по повърхността на Медуза.

По диска на планетата просветваха хиляди огънчета.

„Мистър Керъл“ изви очи към екрана с оперативната схема и зяпна слисан — идеална сфера от жълти точици се свиваше отвсякъде около Диаманта. Нямаше как да види размерите и формата на новите кораби, но бяха дяволски много и може би надвишаваха по брой цялата ударна група.

Алтаварите ли атакуват? — настоятелно се обърна той към Мора.

— О, да. Много ни облекчихте задачата с решението за тази допълнителна седмица. Разположихме така собствените си сили, че да изскочат от подпространството в точно определени точки. Ще нападат само двете защитни крила. А целта на нашата основна група ще бъде да не допусне нападения срещу другите планети.

— Но с такава мощ можеха лесно да опазят цялата система! — кресна вбесен агентът. — Съзнателно пожертваха Медуза!

„Защо? Защо?! Какво съм пропуснал?“