Колин Грийнланд - Открадни си свят

— Да видя големия екран — нареди капитан Джут. Беше празен след свалянето на фалшивите картини на Анджела. В креслото й седеше войник с червена барета.

— Тая таратайка не може ли по-бързо? — тросна се капитан Джут.

Сой паркира колата в сянката на бетонния мост. Пред тях се издигаше зеленият купол. Наоколо гъмжеше от хора виждаха се настръхнали транти и летаргични веспанци, неутешими роботи, голи, треперещи обитатели на бордеите, тунелни бандити и мотоциклетисти, размахващи набити на кол изсушени фраски глави. Мъже и жени с червени барети се грижеха за реда.

— Трябва да влезем вътре — заяви капитанът.

Кени изджавка радостно. Сетне завъртя дулото на оръдието.

— Недей — спря го Саския. — Почакайте. Ето.

Тя протегна изящната си, крехка ръка, щракна с пръсти, бръкна в ухото на Сой и изтегли нещо, което приличаше на яркоцветна кърпа. Докато я гледаха изумено, тя разтърси кърпата, която се превърна в алено-черно-златистото знаме на баретите.

Сой потрепери и се почеса по главата, сякаш наистина кърпата бе стояла вътре.

— Отвори прозореца — нареди капитанът и подаде знамето на Кени. Трантът се измъкна навън, покатери се на покрива и затропа с тежките си ботуши над главите им, докато завързваше знамето за антената. Табита се наведе и целуна несръчно Саския по устните.

Вкусът им беше дори по-великолепен, отколкото си го спомняше.

Почти без да снижава скорост, пангото си проправи път през тълпата и направи широк завой на големия паркинг, преди някой от охраната да се досети, че са били измамени. През задното стъкло се виждаха тичащи след тях защитници и дори вече премигваха пламъчетата на изстрелите.

Заобиколиха купола и тук Сой подкара още по-бързо. Капитан Джут я потупа по рамото и й посочи да спре пред горната площадка на стълбището, от което се слизаше в сградата.

Доджър Гилеспи вече беше на крака и проверяваше снаряжението и оръжията си.

Анджела също скочи.

— А, ти не — спря я Табита. Останалите я задържаха и я привързаха с колана за седалката.

— Таби! — извика Анджела като се опитваше да се освободи. — Таби, ти малка м-мръснице!

Кстаска се изкиска и отново се зарови в жиците на монитора, върху който продължаваха да се появяват разкривени изображения на Анджи. Анджела захленчи тихо. Херувимът вече се готвеше за разпита й.

Огнени пламъци лумнаха във въздуха отвън.

— Кени — рече капитан Джут. Той завъртя оръдието. — Стреляй над главите.

Кени се озъби заканително.

— Над главите казах — повтори тя. Оръдието се люшна назад. Сой отвори вратата и войниците от охраната наскачаха.

Червените барети преустановиха огъня. Нямаха заповед да убиват капитана. Всъщност, нямаха никакви заповеди. Лейтенант Риков си имаше достатъчно проблеми. След миг капитанът беше отвън и тичаше по стълбите на купола.

Около пангото вече се беше образувала развълнувана тълпа. Първи отвътре излезе едър охранен алтецианец, който стискаше в ръцете си котка, последва го крачеща холограма на малко, русокосо момиче и накрая херувимът Кстаска със своята летяща чиния.

Тълпата започна да става необуздана, хората подскачаха, крещяха и се блъскаха във вратите и прозорците на пангото. Вътре бяха останали само двама от хората на Кени, които охраняваха завитата с яке Анджи. През прозорците надничаха любопитни лица. Нямаше ли нещо познато в сгушената под якето фигура? Това, което се показваше изпод якето, не бяха ли перли? Шумът нарасна. Войници и фанатици се мятаха върху заключените врати.

В зеления купол ги посрещнаха мощни синтетични фанфари.

— Тишина! — извика капитанът притисна ушите си с ръце. Но вече бяха погълнати от тълпа развълнувани понтийци, техници и чиновници, които вдигаха тостове с кола и хвърляха към тавана конфети от накъсани документи. Тук беше и Ломакс, жив и невредим и се опитваше да й разчиства пътя. Капитан Джут крачеше след него, прегърнала Саския през рамото.

— Какъв е този шум? — провикна се ядосано тя.

Ломакс спря, погледна я малко изненадано, сетне кимна и обясни:

— Капитане, ние излязохме в нормалния космос. Държим постоянна връзка със Спинър.

Пресякоха дългия коридор след фоайето и се озоваха в контролната зала. Отнякъде изникна Джоан, дотича и прегърна Доджър. Табита се опита да не изпуска ръката на Саския, но беше погълната от тълпа оператори, които й задаваха объркани въпроси и очакваха незабавни решения. Без да поглежда към лейтенант Риков, който стоеше забравен встрани, тя позволи на тълпата да я отнесе при нейното кресло. Тук си сложи слушалките.