Колин Грийнланд - Открадни си свят

Тайнствената жена се приближи в едър план. Стрелбата в доковете взе да утихва. Всички се струпаха по балконите, рамо до рамо заставаха доскорошни противници, докато останалите излизаха на площадките, с вдигнати нагоре глави.

Различаваха съвсем ясно едрите капки пот по челото й, всяка от тях голяма поне един метър. Косата й беше привързана назад.

— Фраските идват! — извика тя. — Фраските! Фраските!

В главата на гигантската горила на Хаоса мониторите започнаха да премигват и пукат. Никаква настройка не беше в състояние да върне предишните канали. Вместо това всички екрани показваха Трети канал, макар да нямаше човек на борда, който да не знае, че Трети канал не съществува от близо година.

Норвал Хан удари облегалката на своята седалка.

— Грант, нали? — изкрещя той. Маймуняка сви рамене и разпери грубите си длани.

Сцената на мониторите беше същата, която бяха оставили след себе си тази сутрин: Окципиталната шахта с димящите ковачници. Не се виждаше никой, освен жените и децата. Всички се бяха събрали около…

— Тайнствената жена! — ахна Дог Шварц.

И наистина бе тя — в къса черна пола и металически сутиен, сякаш бе излязла от картина.

— Тя е, Норвал! Това е тя!

— Млъквай!

Жената от екрана се наведе и погледна Норвал Хан право в очите, сякаш можеше да го види. След това заговори. Гласът й бе пълен с обещания, нисък, задъхан, точно както си го беше представял:

— Ела си у дома, Норвал Хан. Корабът е твой.

Норвал се ококори в екрана.

— Това е някакъв номер — успя само да каже.

— Ето го и Лупин — рече Дог.

Норвал премигна. Наистина, там стоеше Лупин Джуджето и подаваше на Тайнствената жена кутия от бира. Той помаха развълнувано на камерата.

Дог Шварц подскочи и се закълчи в неистов екстаз.

— Размърдай се, Норвал! Хайде, човече, да вървим, по-бързо!

Норвал се покатери на пултовете и надзърна през очите на горилата. Той огледа автогробището, което доскоро бе предната линия на черноризците.

— Няма да мръднем, докато тя не дойде тук — заяви той.

— Какво е това? — кресна полковник Старк на своите техници.

— Четвърти канал, госпожо — отвърна един от тях.

— Не може да е Четвърти канал! Кой го контролира? — Лицето й беше побеляло от омраза. — Онзи тип е, нали? — досети се тя. — Грант. Това е тактически дезинформационен ход. Дайте ми свободна линия. Която и да било!

— Не можем, госпожо. Не разполагаме с нито една. Освен тази.

Старк погледна към екрана. Там показваха Понса. Щурвала и голямото синьо кресло. В креслото седеше жена. Приличаше на капитана, но не беше тя. Беше се включила към управлението.

Старк блъсна с юмрук по пулта. Отвън нещо избухна, твърде близо. Светлините премигнаха и от тавана се посипа мазилка.

Ами ако беше истина? Ако текунаците са я предали? Ако са се възползвали от отсъствието й за някакъв техен, потаен план?

Двойна експлозия. После затишие. А на екрана камерата, се премести от жената в креслото до другата — която лежеше в безсъзнание в краката й.

Това вече беше капитанът.

Отново в едър план лицето на непознатата. Гримът й беше безупречен, усмивката й — като реклама на паста за зъби.

— Полковник Старк — произнесе тя. — Имайте предвид — очите й бяха оранжеви, виолетови и блестящо зелени, — че този кораб е мой.

Полковник Старк блъсна прозореца с две ръце. След това погледна разгневено надолу, към Ордата на Хаоса: Бяха разбити и отстъпваха, скупчени около гигантската горила.

— Вмирисаните кучи синове са били само примамка!

— Старк — измърка силиконитовата богиня, — трябва да се съобразяваш с мен.

Полковник Старк вече бе сграбчила червената си барета и тичаше надолу към колата.

В пещерата на Големия приятел миньорите, опръскани до гърдите с кръв и слуз, зарязаха работните си места, за да гледат специалното предаване на Пети канал, което изведнъж се бе появило на всички екрани. А там се виждаха все познати лица: директорът на Текунак, Доркас Мандебра и капитан Джут вдигаха чаши, докато Тайнствената жена им поднасяше шампанско. Тя ги прегръщаше с дългите си изящни ръце. Директорът я потупа по рамото.

— Наистина сме щастливи — обърна се той към подчинените си, — да ви съобщим, че „Текунак интерстелар трейдинг“ се сдоби с правата над този великолепен кораб и започва търговия! — Под оглушителните викове на тълпата тримата вдигнаха чаши за наздравица към екрана.

Пангото подскачаше по неравните пътища. В кабината беше мръсно, тапицерията беше потъмняла, по таблото имаше налепени дъвки и късчета изсушена храна, която шофьорката бе изплювала, докато си чистеше зъбите. По прозорците и стените бяха налепени реклами на нови марки бира. От огледалото висеше пухеста играчка-перк.