Колин Грийнланд - Открадни си свят

Доджър Гилеспи се изправи от масата, но остана подпряна, загледана в Табита. Ръката й беше превързана с мръсен бинт.

— Майната ти, Доджър — произнесе Табита. Беше напълно изтощена от пътя. Тя се олюля и сложи длан на рамото на Доджър. — Жива си, значи!

Капитан Гилеспи я погледна развеселено.

— Е, не съвсем, малката, но ти благодаря за загрижеността. Обаче ти ме притесняваш.

— Добре съм си — отвърна не съвсем уверено Табита. — Къде е тя?

— Тайнствената? — Доджър Гилеспи посочи с палец една голяма бяла врата.

— Под ключ — докладва Кстаска.

— Алис! — произнесе на висок глас капитанът.

Доджър постави ръка на рамото й.

— Пратихме я на мостика. Не я ли получи?

Капитан Джут тръгна към вратата.

— Идвай — рече тя.

— Ами затворничката? — попита Кстаска.

Капитанът спря и се извърна.

— Коя е тя?

— Казва се Анджела — поне така твърди — отвърна херувимът.

— Анджела коя?

— Нямала фамилия — рече херувимът. — Тя е единица от Разширяващата се невросфера. Най-далечната им единица, както твърди.

— Мрежоманиачка — поясни Доджър, в случай че капитанът още не беше разбрала. Наистина не изглеждаше никак добре.

Близо до масата имаше портативна телекомуникационна уредба. Кстаска натисна едно копче на пулта и на екрана се появи мургава жена с черна къдрава коса, седнала на малка кушетка. Беше подпряла глава на възглавницата, а краката й бяха сгънати отдолу.

— Анджела не е истинското й име — обясняваше Доджър, докато си палеше цигарата. — Тя каза, че означавало Пратеник.

Но капитан Джут вече бързаше към вратата. Кстаска едва успя да отключи бравата и тя пристъпи вътре.

Стените и пода на стаята бяха облицовани с материал, който лъщеше като полиран метал. Единствената мебелировка беше тясната кушетка, опряна до стената зад вратата. Табита спря, огледа се, сетне се приближи към възглавницата.

Тайнствената жена беше облечена в шарена пижама на едри оранжеви и зелени листа. В момента медитираше. Тънки като нишки кабели висяха от гнездата в слепоочията й и се спускаха до малък биомеханичен прибор, положен в скута й. Ноктите на краката й бяха лакирани в различни цветове — от кобалтовосиньо до яркобяло — всичките в крещящо противоречие с цветовете на пижамата.

— Анджи? — произнесе Табита.

Жената вдигна глава и я погледна безизразно.

— Здрасти, Т-Таби — каза тя.

Във външната стая капитан Гилеспи следеше сцената на екрана. През всичките тези години никой, нито веднъж, никога не бе нарекъл капитан Табита Джут Таби. Никой освен тази малка мърла, ловката крадла, тази саботьорка. Но вместо да й кресне, Табита разтвори обятия и я прегърна.

Капитан Гилеспи се облещи в екрана: две лица, които си приличаха като две капки вода, едното с иронична усмивка, другото още замаяно и учудено.

— Проклета да съм — плесна се тя по челото и погледна херувима. — Това е Анджела Джут.

Херувимът промърмори нещо неразбрано. По ръба на летящата чиния пробягнаха светлинки.

— Нямаме сведения за никаква Анджела Джут — обяви Кстаска.

Доджър погледна към голямата бяла врата.

— Във всяко семейство има по една — произнесе тя. — Черна овца.

Херувимът продължаваше да търси.

— Овца ли каза?

— Такава, за каквато членовете на семейството предпочитат да не говорят. Защото е тръгнала надолу по наклонената плоскост. — Капитан Гилеспи присви очи от цигарения дим. — Като теб — добави тя.

Херувимът не отговори. Очите й блестяха, докато обработваше грамадни количества информация.

— Алис ще знае — добави тя.

Доджър извади цигарата от устата си и я посочи.

— Да не говорим за Алис, преди да се е върнала Джоан.

Кстаска се издигна във въздуха и последва котката към вътрешната стая.

Капитан Джут седеше на кушетката до жената, която се наричаше Анджела. Тя огледа с критичен поглед лицето й и произнесе:

— Откъде се взе?

— От Светия гроб — отвърна Анджела, като вдигна глава и се усмихна лъчезарно.

— Сигурно се е присъединила към нас на Венера — обясни Кстаска, която летеше в хиперболична крива около кушетката. — От „Сераф Кайза“.

— Т-т-тялото е п-погребано — шепнеше щастлива Анджела. — Д-д-духът се м-множи до б-безконечност!

Влезе Доджър Гилеспи, за да им прави компания. Застана малко настрани, извън втренчения поглед на капитан Джут.

— Това е тяхната църква — поясни тя, като гледаше Табита. — А този Свещен гроб… как беше там?

— Светият гроб на Разширената невросфера — повтори Анджела. Тя се огледа тържествено, сякаш току-що ги беше покръстила в своята вяра.