Колин Грийнланд - Открадни си свят

Саския я докосна по рамото.

— Това е твоят човек — рече тя, като й сочеше нещо. Гласът й беше разтревожен.

От хигиеничното си убежище Табита наблюдаваше следващата сцена: Септалният коридор бе със зарешетени прозорци и бронирани врати. Войници с червени барети докладваха за успешно завършване на операцията. В краката им лежеше млад пазач от охраната на Понса със сива камуфлажна униформа, голяма червена дупка на гърдите и още една — в главата.

Картината предизвика изблик на гняв и възмущение у присъстващите в стаята. Но вече им показваха следващата сцена — доковете. Под стените със сенчести, почти правоъгълни клетки, където имаше превозни средства с всякакви размери и марки, стояха облечени в брони черноризци и гледаха надолу, към плетеницата от мъртви и окървавени човешки тела. Ръцете на оператора изглежда трепереха, защото картината трепкаше и се местеше, прекъсвана от чести статични смущения. Ала все пак успяха да разпознаят сред обгорените тела Отис и неговите хора. Капитан Джут не посмя да гледа повече. Пак се унесе в мечти за бъдещи победи и величествена разплата. Мислеше си колко ще е хубаво, когато отново завладеят Понса и си възвърнат „Изобилие“.

А на Понса лейтенант Риков беше като обезумял. Битките и взривовете бяха прекъснали почти всички комуникации и създаваха сериозни смущения при наблюдението с мезоскопите. Екранът беше покрит с тъмни петна, налагаше се непрестанно да следят за херметичността на вътрешните преградни стени.

Сержантът от охраната водеше със себе си някаква жена.

— Лейтенант, тази жена твърди, че търсела капитана. Намерихме това в нея. — Беше пластмасова пластина, без никакви обозначения. Лейтенантът я взе и я чукна с нокът. Само един бърз поглед му бе достатъчен, за да установи, че жената е от техническия персонал: разкъсани дрехи, спирална татуировка на ръката, високи ботуши. Косата й беше сплъстена, веждите й се сключваха над носа. Риков забеляза, че неколцина от членовете на екипажа й махат и тя също им отвърна с поздрав.

— Капитанът не е тук — заяви той. — Можеш да говориш с мен.

— Изпраща ме Кстаска да донеса това — тя посочи пластината. — За капитан Джут е.

— Херувимът? Къде се намира тя?

Никой не беше виждал Кстаска от седмици.

— В Мензенцефалонния Нуклеус — отвърна жената. Риков кимна и незабелязано изпрати съобщение до Бюрото да издирят дребното досадно същество и да го сложат под похлупак, преди да им е създало проблеми.

— А това какво е? — попита, когато свърши, той.

— Не зная много, само каквото чух от Кстаска.

— Е, и? — подкани я лейтенант Риков, усещайки, че търпението му се изчерпва.

— Ами… доколкото успях да запомня, това е гласово задействаща се, авторефлексна граматична метасистема. — Тя го погледна колебливо.

Лейтенантът възкликна удивено. Той натисна едно копче на таблото.

— Оператор!

Върху контролното табло мигаха няколко лампички — спешни доклади и съобщения, които чакаха неговия отговор. Риков се огледа. В залата бяха останали само трима оператори.

— Корабна личност! — извика той.

— ЛЕЙТЕНАНТ — произнесе нежен глас.

Риков вдигна пластината във въздуха.

— Познато ли ти е това нещо?

Една от камерите се завъртя.

— ИЗГЛЕЖДА МИ ПОЗНАТО — отвърна гласът.

— За какво се използва?

… СА НЕИЗБРОИМИ… — произнесе през пукот гласът.

— Знаеш ли как се пуска? — обърна се Риков към жената.

— Ами… — тя се поколеба отново. — Мисля, че да. Ще се справя.

Очевидно точно това бе очаквала през цялото време. От коя планета идваха тези хора?

— Трябва да го поставите тук — рече тя и посочи празното четящо устройство до лакътя му.

Ееб и Саския дотичаха в апартамента, заредени с добри новини. Ееб се опитваше да каже нещо, но от устата й се сипеше, порой, сякаш някой я бе пуснал да говори на бързи обороти. Бърните й подскачаха.

— Кстаска — прекъсна я Саския. — Върнала се е!

Застанал до вратата, Кени се оригна одобрително.

— Най-накрая! — плесна с ръце сестрата.

— Алис — произнесе капитанът, която беше напълно облечена, но лежеше в леглото. — Алис!

В стаята се възцари тишина. Саския скочи на леглото и я прегърна.

— Казаха, че Алис е в безопасност — съобщи тя.

— Доджър?…

— Тцъщо и Глеспни! — най-сетне успя да прогъгне Ееб.

— Намерили ли са Тайнствената жена? — попита сестрата.

Саския не откъсваше очи от Табита.

— Намерили са я — каза тя.

— Ох, знаех си, че ще успеят! — заподскача радостно сестрата.