Колин Грийнланд - Открадни си свят

Капитан Джут затвори очи. Усещаше, че я лъже.

— На доковете… удвоете количеството на хората. Вземи който ти трябва и иди да охраняваш контролната зала на бордовите завеси.

Отис поклати глава.

— Не, капитане. Аз съм ти нужен тук. Всеки миг могат да дойдат.

Капитан Джут се унесе в мечти. Вече виждаше онзи не толкова далечен момент, когато щяха да напуснат омразния кораб. Но не преди да излязат в нормалния космос, заобиколени от подходящи за живот планети. Представяше си, как ще нахрани перките с полковник Старк, преди да си тръгне завинаги.

— Отис, тогава иди и пази входа — рече тя, като отвори очи и се подпря с юмруци на чаршафа. — Върви. Това е заповед. И вземи Карен с теб.

Карен Нарликар изгледа Отис.

— Да, капитане — кимна тя покорно. — Но първо нека им помогна да ти сменят чаршафите.

Джут се почеса под мишницата.

— Чаршафите ли? — повтори тя. — Не ми трябват нови чаршафи. Време е да ставам.

— Както наредите, капитане.

Отис излезе. Младият пазач го последва. Другите също напуснаха стаята — тихи, приглушени гласове долетяха от хола. Капитан Джут почувства, че с тях е излязла и част от нейната енергия. Животът беше толкова уморителен. Омръзнало й беше да се налива с бира. Тя подаде кутията на сестрата и се отпусна на възглавницата.

— Добре, Кени — произнесе не след дълго. — Доведи я тук.

— Здрасти.

Беше Саския Зодиак, облечена с дълга бяла рокля с червени закопчалки. Кени и младият пазач я подкрепяха от двете страни. Хлътналите й очи не се отделяха от Табита. Помогнаха й да седне на един стол до леглото и сестрата повдигна подпухналите й крака на столче.

— Здрасти — повтори Саския.

Джут потрепери. Дали не я мразеше? Още беше рано за този въпрос. Скоро ще разбере.

Тя отпрати пазача. Остана само Кени. Нищо не можеше да го отлепи от нея.

— Значи реши да се върнеш — промълви Табита. Гласът й идеше някъде от гърдите.

Саския повдигна хилавите си рамене.

— Його ме донесе — обясни тя.

Чудовищният кораб й бе отнел Саския Зодиак и я бе превърнал в нещо, което започваше да намразва.

— Не зная какво смяташ, че ще намериш тук.

Саския изглеждаше мрачна.

— Смъртта — рече тя.

Джут се облещи. Кени вече беше скочил на крака, с настръхнала козина.

— Знаеш ли, изглеждаш ужасно — обясни Саския с детинска невинност. — Далеч по-зле, отколкото изглеждаше Хана Су. Но твоето корабче се изгуби и сега всички ще умрат. Ако питаш мен, вече сме мъртви и се носим из космоса в този гигантски ковчег.

Значи малкият изгубен клоун беше уплашен и Табита трябваше да направи нещо, за да го успокои. Само че нямаше никакво намерение, а и не разбираше защо винаги точно тя трябва да го прави.

— Майната му — рече капитан Джут. — Я ми я доведи тук — нареди тя на Кени. — На леглото. Не се плаши, нищо няма да ми стори.

Трантът помогна на Саския Зодиак да се покатери на леглото. Тя се излегна на половин метър от Табита Джут, а трантът остана надвиснал над нея. Табита го побутна настрани.

— И така — заговори тя. — Защо не ми разкажеш за тези мънички призраци. За малката Алиса в детска престилка. За Дамата от Не бива.

— Алиса в детска престилка ли? — погледна я учудено Саския.

Табита въздъхна уморено.

— Ами да. Момичето, което ти направи.

— Единственото момиче, което съм правила, е Сюзан… Тя беше моя сестра. Ти кога си я виждала?

— Нали ми я прати в стаята.

— Сюзан е холограма — отвърна поизгубила търпение Саския. — Тя не може да ходи никъде, само се включва и изключва. Къде е Алиса? И чия престилка носи?

— Твоята, очевидно.

— Но аз нямам престилка!

Недоумението й беше искрено и неподправено.

— О, забрави — махна с ръка Табита. — Кени, долу. — Вече се питаше какъв е смисълът от всичко това. Дори когато бяха близки, Саския често се беше държала необяснимо. Малкият призрак отдавна не се бе показвал. Без съмнение докторът беше прав: това беше химера, фантомна изява на собственото й раздвоено съзнание, скитаща се из коридорите на чудовищния кораб.

Саския Зодиак се прозя. Устните й бяха напукани и подпухнали, Табита Джут си спомни вкуса им — странен, леко горчив.

— А какво ще кажеш за онези гадости по Десети канал? — попита тя. — Дето ги показваха в „Грозната истина“.

— Не съм давала нищо на Десети канал — възрази обидено Саския. — Той може да го е показвал направо от скорпиона — добре че не си видяла най-лошата част. Не зная защо, но я пазеше за себе си. Неща, които никога не би направила. И той също имаше холограма, само че беше твоя — караше я да се съблича и да му се моли.