Колин Грийнланд - Открадни си свят

Малкото привидение започна да проявява признаци на безпокойство.

— Моля ви — заговори то, като се оглеждаше безпомощно. — Къде е Червеният крал? Той сънува ли още? Предполагам, че не се е събудил, защото ето ме тук, сред вас, в естествени размери, както се казва, въпреки че кой би могъл да каже със сигурност какви са тези мои естествени размери?

Капитан Джут заскърца със зъби.

— Трябва ли да слушаме всичко това, Алис? — попита тя.

Нямаше отговор.

— Алис?

— МОЛЯ, ПОЧАКАЙТЕ — отвърна гласът на Алис през говорителя на интеркома. — МОЛЯ, ПОЧАКАЙТЕ. МОЛЯ, ПОЧАКАЙТЕ.

Продължи да повтаря, докато капитан Джут не издържа и кресна:

— Изключете го!

Сой беше тази, която се пресегна и изключи звука.

— Да спра ли? — попита тя.

— Не, карай.

На предната седалка Саския помогна на Кстаска да си смени опашката и херувимът се зарови в кабелите на интеркома, търсейки линията, на която бе осъществявана връзката.

Изплашеното холоизображение продължаваше да врънка и да хленчи. Табита му обърна гръб. Ако наистина беше функция на Алис, точно в момента нямаше никаква полза от нея. Аптекарят го наблюдаваше с нескрита подозрителност. Доджър и момчетата на Кени продължаваха да следят Анджи, която продължаваше да се усмихна в безкрайността. Джут блъсна с ръка тавана на пангото.

— Алис! — извика тя. Но Алис, истинската, беше заета някъде другаде.

Сой подкара пангото нагоре по един разнебитен път. Колата се разтресе, когато гумите забуксуваха. Тунелът пред тях се мержелееше зад гъста завеса от прахоляк, вдигнат от бликащия през една вентилационна шахта използван въздух. Заслепени от фаровете, наоколо притичваха неясни силуети.

Най-сетне пангото се изкатери до нивото на Централната Фисура , покрай високата тераса, от която някога се виждаше „Раят на Дали“. Далеч под тях останките на изгорял всъдеход димяха сред руините на „Кафе-пауза“. Наоколо се въргаляха обгорени трупове и снаряжение, разхвърляни от мощните взривове. Мутирали „кучета“, които от разстояние приличаха на бръмбари, щъкаха между телата.

— Аха — произнесе Кстаска, когато екранът се проясни.

Всички втренчиха очи в него.

— ЕТО — разнесе се гласът на Алис. — ТАКА Е ПО-ДОБРЕ, НАЛИ?

Капитан Джут почувства неясна тревога.

— Алис — попита тя, — какво си намислила?

На екрана се заредиха картини:

Видяха доковете, където гигантските изображения на Тайнствената жена опияняваха доскорошните противници и където войници и крадци тичаха из тунелите, преследвайки невидимите фраски. След това Силвианския акведукт и полковник Старк, която полагаше отчаяни и напразни усилия да овладее отстъпващите войници, докато зад тях алтециани вече разграбваха останките от повалените роботи и ги сортираха за претопяване. Още по-нататък се виждаше Горилата на Ордата на Хаоса и моторизираната армия, която се връщаше обратно в Пещерата на Хаоса, примамена от карикатурното изображение на Анджела Джут с метален сутиен.

Саския Зодиак скри лицето си в шепи.

— Навсякъде са спрели да се бият.

Капитан Гилеспи се огледа, за да види каква е реакцията на Анджи.

Анджи Джут гледаше образа си, превърнал се в умиротворител на Канфа, в страховит враг на перките и в пламенен оратор на Църквата на Христос Силиконит. Мащабите на нейната слава, превъплъщенията на собствената й личност изглежда започваха да я потискат. За първи път изглеждаше смутена.

— ПОКАЗВАХ НА ВСИЧКИ ТОВА, КОЕТО ИСКАТ ДА ВИДЯТ — обясни Алис. — ЗАПЛАХА — ПРИЗИВ — ПОБЕДА.

Кени и момчетата се смееха. Започнаха да тропат с крака и да удрят с прикладите по пода.

— Какъв елегантен начин — одобри Кстаска.

— Само че сега всички са измамени — добави Саския Зодиак и се протегна.

— Само не ни изоставяй — нареди капитан Джут на Алис.

— НЕ СЕ ТРЕВОЖЕТЕ, КАПИТАНЕ. ДОРИ СЪМ МАЛКО ПРЕД ВАС.

На екрана се виждаше картина от Понса, показвана от разположена на тавана камера. Лейтенант Риков и хората му бяха обхванати от безпомощен гняв. Всички бяха струпани около централния пулт, лампичката на четящото устройство мигаше постоянно, а на монитора бе изписано:

— ЕТО МЕ И МЕН.

Кстаска си тананикаше доволно, Кени и Сой закрещяха възторжено и дори Доджър Гилеспи се закиска, забелязала мрачното, но и доволно лице на Джоан.

Котаракът Один изпълзя от укритието си. Той завря мустаци в призрака, огледа го и взе да мърда с тях. Момиченцето го забеляза и неочаквано се превърна в голяма, пухкава женска котка. Охраната се разсмя още по-гръмогласно, сочейки изумения Один.