Майкл Фридман - Пришълците - Първороден грях

— Тайни има — съгласи се Рипли, — ръкостискане не. — Наклони глава, преценявайки ботаничката. — Оправяш ли се с двигатели?

— Не особено — каза Анджи. — Но мога да се науча. Колегите ми биха потвърдили това.

„Ако бяха живи“ — помисли си Рипли.

И можеше да бяха, ако не се беше провалила. Както се беше провалила с много други. Нют, Хикс, Дилън, ди Стефано, Рама… списъкът беше по-дълъг, отколкото можеше да издържи.

И защо тогава да обмисля приемането на ново парче месо при себе си — което рано или късно щеше да се присъедини към останалите в небитието? „Сигурно съм полудяла.“

Или нуждаеща се. Не можеше да изпълни мисията си сама, а работата беше прекалено важна, за да се остави недовършена. Затова й се налагаше да прави жертви, колкото и да мразеше тази идея.

— Колегите ти — каза тя многозначително, — едва те познават. Ако бях на твое място, бих се постарала да променя това.

Анджи се усмихна леко.

— Благодаря.

Рипли върна вниманието си към кучето.

— Благодари ми след като прекараш известно време с нас.

Анджи не каза нищо повече. Просто напусна товарното помещение, а един нов и неочакван живот се отваряше пред нея.

„Макар и кратък“ — не можа да се сдържи да не добави наум Рипли.

Но поне в началото щеше да има известно удовлетворение. Беше убедена в това. Щяха да получат победи в своята война със сенките.

Рипли се зачуди какво ще си помислят Локи, когато откриеха какво се е случило с Куполите. Как ли щяха да обяснят на Малакак, че уговорката им неочаквано се е провалила — че извънземното яйце не е довело до очаквания резултат?

Едно беше сигурно: Бети се беше превърнала в прекалено голям вредител, за да бъде пренебрегвана. Когато Локи отново тръгнеха след Рипли и екипажа й, нямаше да изпратят някакъв си малък боен кораб.

Щеше да е нещо голямо и мощно. Нещо, срещу което никой разумен товарен превозвач не би се изпречил.

Рипли се усмихна на себе си, усещайки как мракът се гъне неспокойно в нея. Нека дойдат.