Майкл Фридман - Пришълците - Първороден грях

След което повтори, после потрети удара. Вбесено, извънземното щракна със зъби към нея. Но тя беше прекалено бърза и се извъртя.

При което, знаейки, че едва ли ще има втори шанс, Рипли вдигна инжектора си и го стовари с всичката сила, която можеше да събере от себе си. Ударът зашемети пришълеца — достатъчно, че да изпусне захвата си и да залитне надолу по веригата.

За нещастие успя наново да се вкопчи в нея няколко метра по-надолу. И миг по-късно, с капеща от нетърпение паст, отново започна да се катери.

Рипли се усмихна.

В крайна сметка, веригата не беше метална, въпреки че на вид и усет изглеждаше такава. Беше синтетична. Не провеждаше електричество.

Обръщайки инжектора си в ръка, тя отново започна да пържи съществото със заряда си. Пришълецът се гърчеше под действието му, плътта му се овъгляваше и покриваше с мехури, но не се пускаше.

Поне не и първоначално.

Но колкото повече се бореше с горящата болка, толкова повече щети понасяше. И накрая не можеше повече. С писък на безсилие то се плъзна надолу и изцяло освободи хватката си.

Кучето изскимтя в прегръдката на Рипли.

— Да — каза тя. — Победихме го.

След което, пренебрегвайки потта, стичаща се в очите й, освободи крака си и продължи да се катери.

Болеро беше приключила с подготовките си едва преди няколко мига, когато получи съобщение от Врайс.

— Рипли почти се качи. Тя е последна.

— Ясно — каза пилотът.

Извъртайки се в седалката си, тя активира един монитор, който не използваше много често. Разделен на шест части, той показваше различни места от колонията, благодарение на устройствата, които приятелите й бяха поставили.

В крайна сметка, измъкването на колонистите беше само част от тяхната работа. Някой друг би могъл да се изкуши да влезе в Куполите, или от любопитство, или в търсене на печалба, и нямаше да очаква да се натъкне на извънземни форми на живот.

Поради което Болеро щеше да изключи тази възможност, веднага щом получеше заповедта.

Не че й харесваше да унищожава разни неща; всъщност, не обичаше. Но това беше едно място, което нямаше да има нищо против да изпрати в небитието.

Рипли видя Кал, която стоеше до отворената врата на товарното, изненадана да види как тя се бори с гравитационните полета с куче под ръка.

Андроидът направи гримаса.

— Откъде се взе това?

— Това е Рекс — каза Гоголак. — Живееше в Куполите.

— Още един оцелял — каза Анджи, гледайки го, все още изтощена от катеренето. — Прекалено малко сме. — Огледа товарното помещение и попита:

— Къде е Коуди?

Врайс се разсмя, макар че нямаше и следа от хумор в ситуацията.

— Коуди не е това, което изглеждаше.

— Какво искаш да кажеш? — попита Рипли.

— Той е андроид — отвърна й Врайс.

— Какво? — каза Кал.

— Беше андроид — поправи се Врайс. — Докато не атакува Болеро. Сега това, което е останало от него, лежи в една вана — макар че, когато го проверих последния път, все още говореше. — Обърна се към Рипли. — Случайно да видяхте Рама долу?

— Рама е жертва — отвърна му Рипли. — Както и Симони.

Това охлади атмосферата, въпреки топлината, идваща от купола. Но в крайна сметка Рама беше харесван. А Симони… само Джонър го мразеше истински.

Рипли щеше да попита къде е ваната на Коуди, когато чу нещо — съскането на кожеста плът, плъзгаща се по металната решетка на палубата. Извъртайки се, тя видя как сенките в един ъгъл се разместиха — и изведнъж нападнаха.

Гоголак, която беше най-близо до тази част на товарното, беше пометена от атаката. Пришълецът се издигна над тялото на ботаничката с окъпани в кръвта й зъби, което накара другите да се отдръпнат.

— По дяволите — пое си дъх Рипли, сваляйки пушката от гърба си.

За нещастие приятелите й бяха оставили оръжията си в другия край на товарното, от другата страна на пришълеца. Нямаше как да ги достигнат, без да минат покрай извънземното.

Съществото напредваше, голямо, хлъзгаво и гладно, и въртеше издължената си глава от една страна на друга — като че се чудеше кого да изкорми втори.

„Как, по дяволите, се е качило тук?“ — запита се Рипли, насочвайки инжектора си към него. След което отговори на собствения си въпрос: веригата!

След като Рама беше слязъл след Симони, товарното беше останало неохранявано и обещаващо месо. Някой от пришълците — вероятно същият, който беше убил Рама — се беше изкатерил до горе.

Тъй като все още не е бил стигнал зрялост в този момент, е потърсил скривалище, в което да може да остане, докато премине през следващия период от развитието си. Точно като пришълеца, който тихо и ненатрапчиво се беше скрил на борда на Нарцис и почти беше успял да сложи край на живота на Елън Рипли.