Майкл Фридман - Пришълците - Първороден грях

— Проклетите пушки ни трябват — изръмжа Джонър.

— Ще се опитам да го примамя по-надалеч от тях — каза Рипли. — Бъдете готови, когато ви се отвори възможност.

След което започна да обстрелва пришълеца, заливайки го с ужасяващ залп от енергия. Нещото се свиваше и залиташе, но отказваше да спре.

Което засега не беше проблем за Рипли. Всичко, което искаше в момента, беше то да се измести наляво, за да могат хората й да си вземат пушките. След което щяха да имат предимство.

С ъгъла на окото си видя как се движеха до стената — Джонър и Краке, помисли си. Но не смееше да погледне, за да затвърди предположението си. Прекалено заета беше да изсипва електричество.

Изведнъж чу свирещ звук и мощността на инжектора й започна да спада. Рипли погледна в датчика на оръжието.

„Мамка му — свършва му заряда!“

Рипли нямаше да успее да поддържа обстрела си без да намали на по-ниска мощност — през която обаче пришълецът щеше да напредва без да е зашеметен. Затова направи единственото, което можеше — продължи да го обсипва със заряди на най-високото ниво, надявайки се на успех.

Виждайки, че мощността на оръжието й спада, Джонър и Краке зарязаха промъкването си и се втурнаха тичешком към пушките си. Забелязал набега им, пришълецът се извъртя и тръгна към тях.

Краке се добра пръв до пушките и хвърли едната над главата на пришълеца, целейки се в Рипли. Но преди да успее да вземе една и за себе си, съществото го настигна.

За щастие Джонър дотогава се беше снабдил с инжектор. Ревейки предизвикателно, стреля по фланга на пришълеца, проваляйки атаката му.

Въпреки това то успя да запрати Краке в стената, но поне нямаше възможността да забие ноктите си в него — а Рипли се беше сдобила с добре заредено оръжие.

Вдигна го и го включи с палец, след което изстреля копие от синкавобяла енергия към пришълеца. Когато той обърна лицето си към нея, Джонър се включи със своя заряд.

Заедно, както бяха направили в Куполите, двамата омаломощаваха пришълеца. Когато и Кал се включи, използвайки инжектора, който Краке беше изпуснал, пришълецът се стовари на палубата.

„Умри“ — настоя Рипли.

Но дори, когато плътта му вече представляваше черна, цвърчаща кора, а миризмата на изгоряло изпълваше товарното, нещото все още не беше мъртво. Не изцяло.

Отваряйки уста, то извади вътрешната си челюст към Рипли, борейки се дори в този момент с последните си останали сили да се добере до месото, което му принадлежеше. Най-сетне, с все още покрити със слюнка зъби, то потрепери и се отпусна.

Едва тогава Рипли се обърна към Краке, който беше проснат на палубата, а Анджи беше коленичила до него. Прекосявайки товарното, Рипли отиде да види как е той.

Косата от едната страна на главата му беше покрита с кръв, но дишаше.

— Изглежда има сътресение — каза Анджи. — И то лошо. Но ще се оправи.

— Ти лекар ли си? — попита скептично Джонър.

Анджи кимна.

— Наред с другите неща.

— А Гоголак? — попита Кал.

Анджи изпусна въздишка.

— Няма шанс за нея.

Рипли преметна пушката на гърба си, хвана трупа на пришълеца за една от лапите и го задърпа през палубата по посока на отвора.

— Помогни ми — обърна се към Джонър. — Така другите ще има за какво да си говорят.

След което искаше да се види с Коуди.

Коуди беше в по-добра форма последния път, когато Кал го беше видяла. Лежеше в инженерния отсек, изтегнат по гръб в метална вана с петна от киселина по нея, която използваха, за да чистят машинни части.

Съдейки по раздраната, мокра дупка в комбинезона на Коуди, един от куршумите на Врайс явно беше повредил основния двигателен модул на андроида, изпълняващ същата функция, за която служеше гръбначният стълб у човешките същества. Въпреки че интелектуалният капацитет на Коуди беше незасегнат, той вече нямаше да може да извърши дори просто действие като това да среши косата си.

Докато Кал и Рипли го приближаваха, той плъзгаше очи от едната към другата, докато накрая установи погледа си върху по-близката до същността му Кал.

— Вярвам, че имаме нещо общо — каза той със странна практичност в гласа.

— Как разбра? — попита Кал.

— Видях бенката ти — отвърна той, а от устата му внезапно потече млечнобяла течност. — Имам абсолютно същата.

Тя се намръщи.

— Имам нужда от информация за организацията, която те е пратила тук.

— Мога да ти дам такава — отвърна й Коуди. Рамото му трепна в тик. — Но ще я разменя на съответната цена.