Майкл Фридман - Пришълците - Първороден грях

Очите на Кал се присвиха.

— Каква цена?

— Има и други като нас, Кал. Андроиди второ поколение.

Това привлече вниманието й.

— Принудени са да служат, както правех аз — каза Коуди. След което й разказа къде бяха другите андроиди и колко от тях се намираха на всяко изброено място. — Освободи ги, Кал. Обещай ми.

Кал погледна към Рипли, след което върна погледа си върху Коуди.

— Ще се опитам.

Коуди се вгледа в очите й.

— Разбира се, че ще се опиташ. — Горчивина се прокрадна в гласа му. — За нещастие в мен има инсталирана програма, която е настроена да деградира основните ми функции, в случай че бъда сериозно ранен.

Рипли се наведе напред.

— Колко време имаме?

Коуди трепна отново.

— Няколко минути в най-добрия случай.

На Кал й се искаше да го беше разбрала по-рано. Тогава щеше да побърза да го види.

— Продължавай, каза тя. — Слушаме.

— Начинът, по който съм програмиран — каза Коуди, — не позволява да изказвам определени неща, но ако ме питате правилните въпроси, бих могъл да намеря начин да ви отговоря.

Кал реши да попита първо най-лесния.

— Какво правеше на Куполите?

— Програмиран съм да не разкривам това — каза Коуди. — Но предвид случилото се, предполагам, че можете да се сетите.

— Бил си там — каза Рипли, — за да бъде сигурно, че хората ще бъдат заразени.

Коуди не отрече. Това беше най-близкото, което можеше да постигне, за да потвърди наблюдението й.

— Значи ти си саботирал главния отсек за доставки — каза Рипли.

— Не — отвърна андроида. — Това беше извършено от пилота, който остави криокапсулата.

— Резервния отсек тогава.

Коуди отново не възрази.

Рипли се намръщи. Въпросът напираше в нея.

— Защо е толкова важно за вашата организация да намери приемници за този вид извънземни?

Беше един от въпросите, на който тя и Кал не бяха успели да отговорят, дори след като Кал уцели джакпота във Византия — значителна празнина в техния комплект от знания.

— Малакак — чийто кораб намерихте на Ахерон преди стотици години — са много стар вид — каза Коуди, а едно млечнобяло балонче се образува в ъгъла на устата му. — Стерилността напоследък се е превърнала в проблем за тях, който нараства с всяко следващо поколение. Енцефалоподите, за разлика от тях, са изключително плодовити.

Кал предчувстваше последвалото продължение.

— Малакак открили, че малко ДНК от пришълците би им помогнало да се справят с този проблем. Но, за да го получат им трябвала глутница енцефалоподи.

— Знаели — продължи Коуди, — че могат да използват собствените си хора за приемници. Пилотът, който хората ви намериха на Ахерон… щом той е могъл да износи ембрион, значи и другите можели. Но не искали да причиняват болка и смърт на членове на собствения си вид.

Рипли изсумтя.

— Затова са се споразумели за пратка от човешки същества и то такива, които няма да липсват на никого. Населението на вашата колония например — макар че вероятно си програмиран да не можеш да ми кажеш това.

— Вероятно е така — каза Коуди.

— Но защо — попита Кал, — пришълците изглеждаха толкова различно от тези, които сме срещали преди?

Коуди се сгърчи в спазъм, след което отново се отпусна.

— По време на експериментите си, Малакак открили, че могат да създадат тази порода, използвайки част от собствения си генетичен материал. Вярвали, че резултатът е по-страховит от оригиналния вид.

Рипли поклати глава.

— Всички те са страховити.

„Би трябвало да го знаеш“ — помисли си Кал.

Коуди се огледа, а течността отново се стече по долната му устна.

— Дълго време ли съм стоял тук?

— Това е инженерният отсек — каза му Кал. — На нашия кораб.

— Да — потвърди Коуди. Челото му се смръщи, докато се опитваше да намери следа от спомена. — Разбира се. Та какво казвах…?

Кал знаеше, че няма да е на себе си още дълго.

— Че има начин да се свържеш с организацията, за която работеше.

Андроидът я погледна, а течността отново се изсипа от него.

— Организация…? — запита той. — Не съм сигурен какво имаш предвид.

Кал усети, че беше изпуснала възможността си.

— Няма проблем. Не се притеснявай.

— Аз съм Коуди — каза андроидът. — Ботаник, назначен на Куполи Епсилон. — Цялото му тяло се разтресе, все едно беше поразен от токов удар. — Ти как се казваш?

Кал се усмихна, отказвайки той да види болката й.

— Кал — отвърна тя. — Казвам се Кал.

Коуди я гледа известно време. След което каза: