Робърт Силвърбърг: Зной в полунощ

Насреща им блещукаха спиците на изследователския сателит на „Киоцера“. Карпинтър хвърли безучастен поглед наоколо. Пред очите му все още беше гледката на Земята. Беше изпаднал в някакво състояние на откровение.

Представи си образа на новата раса, която Ник Роудс ще създаде. Някакви чудовища, покрити с люспи, с опулени очи, ципести крака и зелена кръв. И какво от това? В своите очи те ще изглеждат красиви. В своите очи те наистина ще бъдат красиви. Върху тази нова и странно преобразена Земя те ще се чувстват у дома си, ще дишат променения въздух и ще понасят с лекота страхотния зной.

Представи си Роудс и Изабел, намерили най-после мир в съвместния си живот, една чудесна двойка, която старее с годините. И деца, може би. Малки чудовища. Някаква нова раса. Животът продължава.

Совалката вече кацаше. Трима-четирима пътници се бяха приготвили за слизане. Когато обявиха името му, Карпинтър мина напред и излезе през люка.

Оттук Корнукопия му заприлича на Оукландското пристанище: гола повърхност и голи стени, никакви растения, нищо друго освен метални елементи и утилитаристични метални конструкции. Чудесно. Не идваше на почивка.

— Господин Карпинтър? Насам, моля.

Очакваха го двама служители на „Киоцера“. Поведоха го през мрачни и пусти коридори.

Стигнаха до врата с блестящ надпис:

„Това трябва да е мястото“ — помисли си Карпинтър.

Наистина дълъг скок. Чак до някоя друга звезда.

Е, той беше готов. Чувстваше се спокоен и непоколебим: беше преодолял всякакви притеснения. Вероятно преди векове така са се чувствали хората, които са се оттегляли в манастир.

По своя воля беше решил да обърне гръб на света — едно щастливо избавление.

Този свят беше станал непоносим. Дори да дишаш в него, беше проблем; дори обикновената слънчева светлина, която всъщност вече не беше обикновена, създаваше проблеми; дори решението, как да постъпиш правилно, беше непосилно. Цял живот се беше старал да постъпва правилно, но рядко беше успявал. Не беше негова вината: наистина беше положил усилия. Едва накрая се забърка в мръсна история и резултатът беше катастрофален. А Енрон? Йоланда? Те също бяха опитвали да постъпват правилно според собствените си разбирания. Цял живот се бяха опитвали да се справят с мъчителните усложнения и накрая загинаха.

Животът в тази епоха беше нещо непоносимо. Карпинтър искаше да започне отначало.

И знаеше, че тук може да го направи. Сега ще се заемат с него, ще го сменят изцяло и ще го запратят в безкрайното пространство. Чудесно. Той също беше упорит и жилав. Проваляш се в един свят, изправяш се на крака и поемаш към друг. Прераждане, вечното прераждане: единственият изход. Един служител постави ръка върху плочата на вратата, а в съзнанието на Карпинтър изникна ново видение. Краткотрайно и спасително: златисто зелено слънце, проблясващо лимоненожълто небе, гора от искрящи палми, езеро с чисти перлени води. Един нов и неопетнен рай, който чака да бъде открит и населен от опомнилата се и постигнала смирение човешка раса. Чийто междузвезден пратеник беше той.

Не.

Не се поддавай на мечти, за да не те постигнат разочарования. Полетѝ, виж какво ще се случи, надявай се на успех, но не разчитай на нищо. И може би този път ще свършим добра работа.

А може и да не сършим.

Вратата се открехна и отвътре надникна нечие лице. В първия миг Карпинтър с изумление си помисли, че вижда призрака на Виктор Фаркас, който се е появил да го посрещне.

Но не беше Фаркас. Същата зловеща куполообразна глава без очи. Но това беше млад, як мъж, много по-нисък от Фаркас, с матова кожа, тесни рамене, широка уста и по младежки арогантен израз. Не беше Фаркас.

— Аз съм новият член на междузвездния екипаж. Пол Карпинтър — представи се Карпинтър.

Безокият кимна.

— Влизай и добре дошъл в „Проект Дълъг скок“ — отвърна той.

И протегна ръка.

— Казвам се Хуанито.

© 1994 Робърт Силвърбърг

© 1998 Камен Костов, превод от английски

Robert Silverberg

Hot Sky at Midnight, 1994

Сканиране: Mandor, 2010

Разпознаване и редакция: khorin68, 2010

Издание:

Робърт Силвърбърг. Зной в полунощ

Библиотечно оформление: Софка Ташчиева

Художник: Маргарита Ташчиева

Редактор: Нина Иванова

Коректор: Зефира Иванчева

Компютърен дизайн: София Делчева

Издателство „Дамян Яков“, София, 1998

Библиотека „Фантастика и фентъзи“ №4