Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

— Да?

— Време е да ставаш, Карпинтър.

Кошмарното лице на Фаркас го гледаше от монитора.

— Защо? Божичко, още няма шест часът? Какво ще правя толкова рано на космодрума?

— Трябваш ми веднага.

Каква беше тази история, по дяволите? Промяна в плана? Карпинтър моментално се разсъни.

— Проблеми ли има? — попита той.

— Всичко е наред — отвърна Фаркас. — Но ми трябваш. Обличай се и след половин час при мен. Град Ел Мирадор, спица Д, кафене „Ла Палома“ — намира се в самия център, на площада.

„Бих внимавала, ако бях на твое място. Не го изпускай от очи.“

— Би ли ми казал защо?

— Там е срещата ни с Олмо. Както знаеш, ще обсъждаме твърде важни неща. Искам да имам свидетел.

— Не е ли по-разумно евреинът да ти бъде сви…

— Не. Той е последният, който бих искал да присъства. Искам ти да бъдеш. Побързай, Карпинтър. Ел Мирадор, спица Д. Най-късно в шест и половина. Намира се по средата между централната зона и периферията.

— Добре.

Нямаше как да откаже. Вярно, че неочакваната промяна в плана беше подозрителна. Ако Фаркас искаше той да присъства на разговора му с Олмо, би трябвало да го предупреди снощи. Но нали бяха отбор и тази сутрин беше решителният момент. Освен притесненията на Йоланда, Карпинтър нямаше никакви основания да смята, че този, който го беше завербувал, му кроеше някакъв номер. Щом беше необходим на Фаркас, не можеше да направи друго, освен да отиде.

И все пак…

„Нищо не е в състояние да го спре и е ужасно силен и бърз. Вижда едновременно във всички посоки. Може да стане много опасен.“

Карпинтър взе душ и бързо се облече. Чувстваше се във форма, но преди да излезе, глътна едно от хапчетата на Йоланда. Стимулантът щеше да изостри сетивата му и да му даде известно предимство, ако се наложеше. Напъха другите две хапчета в джоба на ризата си. Беше си взел един вълнен пуловер без ръкави, защото беше чул, че на сателитите се поддържа по-хладна температура от тази, с която беше свикнал. Облече пуловера, не защото му беше студено, а за да не изпаднат хапчетата от джоба му, когато се навежда.

Единственият начин, по който знаеше как да стигне до спица Д, беше да слезе в централната зона и да се качи на другия елеватор. Предполагаше, че има и междинни връзки, но никой не му беше казал как да ги използва.

И по това време на деня животът на Валпарайсо Нуево беше в разгара си. Навсякъде бързаха хора. На Карпинтър му се стори, че се намира на гигантско летище, което работи денонощно под изкуствено осветление. С тази разлика, че главният източник на осветлението не беше изкуствен. То се осигуряваше от висналото в центъра на небето слънце, което не помръдваше от мястото си двайсет и четири часа в денонощието.

Когато елеваторът спря на изхода с табела „Ел Мирадор“, Карпинтър слезе и се огледа за централния площад. Ориентира се по знаците. След няколко минути те го отведоха до покрито със старомоден калдъръм широко пространство, обкръжено от всички страни с открити кафенета. Приличаше на приказно кътче от някакъв измислен свят. Всъщност това наистина беше един измислен свят. Или най-малкото изкуствен.

Карпинтър моментално забеляза Фаркас, който се намираше на срещуположната страна на площада. Стърчеше над другите като слон сред стадо овце. Приближи се към него.

Фаркас беше сам.

— Олмо няма ли го още? — попита Карпинтър.

— Разговорът ще се състои във външната обвивка на сателита — обясни Фаркас. — Единственото подходящо място за подобни дискусии — напълно извън обсега на подслушвателите на генералисимуса.

На Карпинтър това му се стори твърде необичайно — съвещание във външната обвивка. Отново го налегнаха съмнения. Може би не беше зле да си осигури по-категорично предимство. Докато Фаркас го отвеждаше към една врата в стената зад кафенето, той бръкна в пуловера си, извади едно от хапчетата и го пъхна в устата си.

Схруска го и се насили да го глътне. Никога не беше приемал стимуланти по този начин — на гладно и без вода. Имаше удивително горчив вкус. Никога не беше вземал две едно след друго и сега изпита усещането, че целият пламва и изпада в някакво еуфорично състояние. Прииска му се да тича, да подскача, да се мята по върховете на дърветата. Това малко го притесни, но същевременно се усети по-съсредоточен и с по-изострени рефлекси, както не се бе чувствал никога досега. Беше сигурен, че каквито и изненади да му беше приготвил Фаркас във външната обвивка, неминуемо щеше да се справи.