Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

— Според моята преценка тази хипотеза няма никакви…

— Чакай. Чакай. Още нещо. Знаеш ли, че той е един от любовниците на Йоланда? Вечерта, когато се срещнах за първи път с всички тези хора, Карпинтър беше с нея. През нощта я отведе в хотела си.

Неочакваното разкритие сепна Фаркас, но той се опита да запази самообладание.

— И какво от това? Не мисля, че целомъдрието е най-характерното й качество.

— Йоланда е замесена в тази история преди нас двамата. Тя ме вкара вътре, разбираш ли? Сега вкара и приятелчето си Карпинтър, защото той е наникъде и тя иска да му помогне. Йоланда отлично знае, че „Киоцера“ е един от главните фактори в този преврат, и в същия момент разбира, че „Самурай“ са отрязали квитанциите на приятеля й Карпинтър, за да направят услуга на „Киоцера“. По този начин ще му помогне да се измъкне от кашата. Затова урежда и малък купон, където двамата се срещате, а ти любезно му се доверяваш и го включваш в проекта. Защо да не допуснем, че те е изрежисирала да постъпиш именно по този начин, за да даде възможност на скъпия си Карпинтър да шитне теб, мен и Давидов — също нейни любовници, но какво от това? — на цивилната гвардия и така да възстанови кариерата му в „Самурай“?

— Ти я направи по-черна от дявола — каза Фаркас.

— Може и да е. А може и да е влюбена в него, а ние да сме само марионетките.

Фаркас се замисли върху тази възможност.

Почувства се ужасно неловко. Може би Енрон преувеличаваше. Но колкото повече обмисляше цялата ситуация, толкова по-вероятно му се струваше приятелите на Карпинтър да са се опитали да го използват, за да помогне на изпадналия в беда служител на „Самурай“. А и какъв ли друг мотив имаше той, освен да спечели точки пред Йоланда? Тя направо го беше помолила да помогне на Карпинтър да се изправи на краката си. И той го направи, без изобщо да се замисли, като по този начин ненужно изложи себе си, Давидов и Енрон, а и цялата компания на огромна опасност.

Как е възможно, питаше се той, ученическото му увлечение по гладките като коприна бедра и великолепните гърди на тази калифорнийка да го подтикне да извърши подобна фатална глупост?

— Мисля, че се налага да поговоря с Йоланда — каза той на Енрон.

Тя и Карпинтър седяха в бара от двете страни на масата, в което нямаше нищо компрометиращо. Когато Енрон и Фаркас се появиха, Карпинтър се надигна, извини се и се отправи към тоалетната.

— Чудесна идея — подхвърли Енрон. — Ще ми поръчаш ли уиски със сода, Йоланда?

Фаркас се намести до нея, след като Енрон се отдалечи след Карпинтър.

— Ще дойдеш ли тази нощ? — попита тихо той, сякаш Енрон можеше да го чуе от другия край на бара.

— Не мога. Знаеш много добре. Марти ще побеснее.

— Вие да не сте женени?

— Пътувам с него. Спим в една стая. Не мога просто ей така да дойда при теб.

— Но ти го искаш — настоя той. — Усещам по топлината, която излъчваш.

— Разбира се, че го искам. Но не мога . Не и докато Марти е тук. А още по-малко точно тази нощ. Ужасно е изнервен да не стане някой гаф.

— Всъщност и аз съм така.

Отказът й го ядоса. Това означаваше, че ще трябва да се опита да разбере онова, което го интересуваше, преди Енрон и Карпинтър да се върнат на масата. Надяваше се Карпинтър да се забави достатъчно или Енрон да намери начин да го задържи.

— Притеснява ме твоят приятел Карпинтър — продължи той.

— Пол ли? Защо?

— Какво знаеш за него? Доколко може да му се довери човек?

Усети промяната в нея: стана предпазлива и излъчванията й се качиха по-нагоре в спектъра — напрегнат ултравиолетов сигнал.

— Не те разбирам. Щом му нямаш доверие, защо го замеси?

— Ти ме помоли.

Излъчванията й се качиха още по-нагоре.

— Предполагах, че можеш да намериш нещо за него в „Киоцера“. Не съм очаквала да го поканиш за това .

— Аха. Разбирам. — Карпинтър все още не се появяваше. — Смяташ ли, че присъствието му тук представлява някаква опасност?

— Не, разбира се. Защо стана толкова подозрителен изведнъж?

— Предполагам, че е от нерви. И аз имам нерви.

— Никога не бих допуснала.

— Но все пак имам. Кажи ми, Йоланда: колко добре познаваш Карпинтър?

— Приятел на мой приятел, нищо повече.

— И това е всичко?

— Е…

Тя се изчерви, Фаркас го усети по инфрачервеното й излъчване.

— Не говоря за леглото. Откога го познаваш? Година? Три години?

— О, не, нищо подобно. Срещнах го преди няколко месеца на една вечеря с Ник Роудс, Изабел и Марти. Току-що беше пристигнал в Сан Франциско и Ник ме помоли да му правя компания. Всъщност това е всичко — една-единствена вечер.