Робърт Силвърбърг - Зной в полунощ

Хвърли маската напосоки и се метна върху леглото, както бе с дрехите, но бе прекалено възбуден, за да заспи.

Ама че свят, помисли си той. Кухненски умивалник, пълен с екологични катастрофи, които от стотина години непрекъснато се трупат върху главите ни. Еутрофикация. Червената вълна. Мутагенни взривове. Наводнени крайбрежни ивици. Необясними ураганни и термични катаклизми. Огромни пространства, покрити с изгоряла растителност, разлагаща се под лъчите на безмилостното слънце. Огромни орди от насекоми, които прекосяват цели континенти, унищожават всичко по пътя си и оставят опустошени земи след себе си. Екологичната катастрофа се развихряше по всички точки на земното кълбо, задълбочаваше се и придобиваше все по-големи размери.

Най-тежко бе положението в средните ширини, в умерените пояси, толкова плодородни навремето. Сега там почти не падаше капка дъжд. Загиващите гори, замествани постепенно от огромни пасища, пустошта, където не растеше дори трева, топящите се ледени шапки по полюсите, парниковият ефект, превърнал въздуха в отрова, наводнените крайбрежни райони със стърчащите над водата сгради. На други места пък проблем бяха неспирните или прекомерните валежи. Карпинтър си мислеше, че по този начин природата си отмъщава — превръща райони с приятен климат в подгизнали от влага и спарени от жегата джунгли, където пълзящите растения покриват магистралите, маймуните и алигаторите мигрират на север, а из градовете върлуват смъртоносни тропически болести.

Мина му през ума, че ако се е заблудил по отношение на токсичния облак и следващата седмица се случи нещо със Сиатъл и Портланд, Маккарти моментално ще го окачи на въжето. Ще бъде необходима изкупителна жертва и това ще бъде именно той. И вместо на ледовлекач, ще го натирят на някое забутано място като черноработник, откъдето Спокейн сигурно ще му се струва истински рай.

Компанията гарантираше работа за цял живот, при положение че спазваш правилата, но всяка проява на безотговорност и отклонение от установената практика беше фатална. Не че те уволняваха — това се случваше изключително рядко. Но това означаваше край на изкачването по йерархичната стълбица, и то завинаги. Така че положението му в момента не беше никак за завиждане. Един разумен кариерист никога не би бил толкова категоричен в такава ситуация — беше оголил тила си абсолютно.

Майната му. Предчувствията му никога не го бяха подвеждали. Понякога можеш да разчиташ единствено на интуицията си.

И все пак, когато на другия ден тръгна към службата, след като бе прекарал дванайсет часа в леглото, имаше апокалиптичното усещане, че всички го очакват струпани в коридора, за да го вържат и да го екзекутират още щом се появи. Не се случи нищо такова. Маккарти го посрещна с лъчезарна усмивка. Очите му блестяха. Целият излъчваше добронамереност и гордост.

— Е? — попита Карпинтър.

— Всичко е наред! Улучи право в десетката, Пол. Безпогрешен си. Ти си истински гений, човече. Абсолютен гений си, шибано копеле! За бога, много ще ни липсваш, нали, приятели? Нали ще ни липсва?

Изглежда, метеорологичните диаграми бяха потвърдили интуитивните му заключения. Циклонните процеси най-после бяха възстановили обичайното си придвижване през нощта и целият този небесен боклук, който се бе довлякъл от средния запад и тровеше въздуха над планинските щати, щеше да бъде натикан покрай континенталната водоразделна линия, каквато представляваше билото на Скалистите планини, обратно в началното си положение. Маккарти едва ли някога бе изпитвал подобно щастие. Всеки негов жест го показваше.

Разбира се, нямаше нито празненство, нито шампанско. Маккарти не бе способен на такава щедрост; а и усилията, които полагаше, за да разиграва добронамерената си възторженост, бяха прекалено очевидни. Тя се стопи твърде скоро и Карпинтър отново усети скритата зад нея хладна раздразнителност. Не беше ли това обичайната завист на провалилия се началник към подчинения, постигнал блестящ успех? Или гневът, породен от дезертирането на един ценен служител? Каквато и да бе причината, Маккарти светкавично смени тона с обичайната си студенина и грубоватост и купонът се разтури, преди да бе започнал.

Време беше отново да се захваща за работа.

Казаха му, че документите му за преместване ще пристигнат следващата седмица от Австралия. Необходимо беше да попълни подробен формуляр, в който да опише параметрите на служебните си задължения, и това трябваше да стане преди прехвърлянето на новата работа.