Фредерик Пол - Гейтуей II

Имаше и изключения. На първо място човекът, който бе написал програмата, лесно можеше да напише команда за отмяна и го беше сторил.

— Робин те е инструктирал да ме запознаеш накратко — каза Еси на своето творение. — Сега можеш да започваш. — Тя гледаше критично и с възхищение, когато написаната от нея програма се почеса зад ухото с лулата и започна да говори. Алберт беше доста добра програма, мислеше си тя със задоволство. За един комплекс от електронни импулси, които са съхранени в овехтяли памети — хилави кристални дихалогениди със структура на мокър разряд — Алберт беше твърде атрактивна личност.

Тя намести тръбите и маркучите и се облегна на възглавниците да слуша онова, което Алберт трябваше да й каже. Беше крайно интересно. Дори за нея, дори в този момент, когато след… колко беше?… след по-малко от час и десет минути щяха да й надянат анестезиологична маска, да я съблекат и обръснат, да я разрежат за по-нататъшна намеса във вътрешната й същност. Тъй като всичко, което този път бе поискала от програмата Алберт, бяха редактирани записи от разговори, които вече бяха проведени, тя знаеше, че той беше отделил голяма част от себе си за друга работа. Но онова, което бе оставил, отбеляза тя критично, беше доста солидно. Преходът от диалоговия Алберт, който чакаше от нея въпроси, към свидетеля Алберт, който разговаря със съпруга й, беше доста плавен и без скокове — ако не се обръщаше внимание на такива пропуски, като това, че неочаквано лулата се оказа запалена и късите му чорапи издърпани до над коленете. Удовлетворена, Еси насочи вниманието си към съдържанието на онова, което ставаше. Това не беше просто един разговор, осъзна тя. Бяха най-малко три. Робин сигурно беше загубил много време в разговор с научната си програма в Бразилия и докато една част от нейния ум слушаше вълнуващите новини от хичиянския рай, другата част се присмиваше сама на себе си. Колко забавно, че беше доволна от това доказателство, че не бе използувал хотелския си апартамент за други цели! (Или поне не само за това, поправи се тя.) Не можеше да го вини, ако беше избрал жив човек вместо програма. Дори жена. При подобни обстоятелства, с един любовник, който не е в състояние да бъде много отзивчив, тя би се чувствала свободна да направи същото. (Е, не непременно. В Еси беше останал достатъчно фалшив съветски морал, за да не бъде съвсем сигурна.) Но тя призна пред себе си, че бе доволна, а после си наложи да внимава в истински очарователните неща, които съобщаваше Алберт. Бяха се случили толкова много неща! Имаше толкова много за асимилиране!

„Най-напред хичиянците. Хичиянците в хичиянския рай очевидно не са никакви хичиянци! Или поне не онзи Най-древен. Това беше доказано от биоанализа на ДНК“, уверяваше сериозно Алберт нейния мъж, като подкрепяше своите аргументи с изчукването на лулата. Биоанализът не бил дал отговор, а загадка; основен химически състав, който не беше нито човешки, нито пък толкова различен от човешкия, за да се припише на същества, развили се на някоя друга звезда. „Също така“, каза Алберт, като пускаше кълба от лулата си, „остава въпросът за хичиянската седалка. Не беше подходяща за човешко същество. Но тя не беше подходяща и за Най-древния. Така че, за кого е била конструирана? Уви, Робин. Ние не знаем“.

Бързо трепване, чорапите изчезват, лулата е изчукана и отново напълнена и Алберт говори за молитвените ветрила. „Той не е можал“, извинява се Алберт, „да ги разгадае“. Не съществува някакъв вид енергия или апаратура, които да не е използувал. И въпреки всичко, те останали неми. „Може да се предположи“, продължава Алберт, като драсва клечка кибрит, за да запали лулата, „че всички оставени ни от хичиянците ветрила са бракувани, може би със цел да ни дразнят. Аз обаче не вярвам. Raffiniert ist der Herr Hietschie, aber Boschaft ist er nicht“ 30 30 „Германецът е изискан, но не ироничен.“ (нем.) (Бел.прев.) . Въпреки всичко, засмя се Еси на глас. Наистина Der Herr Hietschie! 31 31 „Хичиянецът“ (нем.) (Бел.прев.) Беше ли заложила тя в неговата програма чувство за хумор? Помисли си да го прекъсне и му заповяда да покаже съответната част от програмата, но този отговор вече бе завършил и по-малко рошавият Алберт вече говореше за астрофизика Тук Еси почти запуши с ръце ушите си, защото й бяха омръзнали странните въпроси от космологията. Отворена или затворена е вселената? Това не я интересуваше особено много. „Липсваше“ ли някакво голямо количество маса, в смисъл, че не се наблюдава достатъчно маса, с която да се отчетат гравитационните ефекти? Е, добре, ако е така, нека да липсва. Еси нямаше желание да тръгне да я търси. Фантазиите на някой за бури на нийони, които беше невъзможно да се открият, идеята на някой си на име Клуб, че може да се създаде маса от нищо, въобще не я интересуваше. Но когато разговорът се завъртя около черните дупки, тя наостри ухо. Всъщност не се интересуваше от самата тема. Интересуваше се от интереса на Робин към нея.