Фредерик Пол - Гейтуей II

— Действаш ми на нервите — скара му се Ларви. — Поне чуваш ли нещо?

Той вдигна рамене раздразнен.

— Преди да се чуе нещо, най-напред се усеща миризма, но, не, нищо не мога да помириша. Не са много близко. Не ме е страх! Често съм идвал тук да взимам книги или да наблюдавам странните неща, които вършат.

— О, сигурна съм — каза Джанин, като взе счупената камера от Пол, докато той търсеше място, на което да постави нова камера. Нямаше много скришни места. Хичиянският декор беше гол.

Уон се наежи.

— Влизал съм в коридора докъдето ви стига поглед! — съобщи той. — Дори и до мястото, където са книгите. Разбирате ли? Някои от тях са в коридора.

Ларви го погледна, но не беше сигурна какво имаше предвид. На няколко десетки метра имаше куп от някакви лъскави боклуци, но никакви книги. Пол, който сваляше лепенката от една конзола, за да може да закрепи камерата високо на стената, каза:

— Как само говориш за тези твои книги. Виждал съм всичките ти книги, повярвай ми — „Моби Дик“ и „Приключенията на Дон Кихот“. Какво общо имат хичиянците с всичко това?

Уон се изхили, изпълнен с достойнство.

— Колко си глупав. Пол. Те са ми от Мъртвите. Това не са истински книги. Истинските книги са онези там.

Джанин го погледна любопитно, после пристъпи няколко крачки в коридора.

— Това не са книги — извика тя през рамо.

— Разбира се, че са книги! Нали ви казах, че са книги.

— Не, не са. Ларви, ела да видиш. — Ларви отвори уста да я повика, поколеба се, после я последва. Коридорът беше празен и Уон не изглеждаше по-развълнуван от друг път. Когато измина половината път до лъскавия куп, тя разбра какво беше това и бързо отиде при Джанин, за да вземе едно.

— Уон — каза тя. — виждала съм това и по-рано. Това са хичиянски молитвени ветрила. На Земята има стотици от тях.

— Не, не са! — Беше започнал да се ядосва. — Да не искате да кажете, че лъжа?

— Не казвам, че лъжеш, Уон. — Тя разви предмета. Приличаше на заострен пластмасов свитък; лесно се разгъна, но щом го пусна, отново се нави. Беше най-обикновен артефакт от хичиянската култура, много от които бяха намерени в изоставените тунели на Венера, донесени от изследователите на Гейтуей при всяка успешна мисия. Никой не беше разбрал какво са правили с тях хичиянците и само хичиянците знаеха дали името, което им бяха дали е правилно. — Наричат се „молитвени ветрила“, Уон.

— Не, не се наричат така — възрази той с пискливия си глас, като го грабна от ръцете й и тръгна към стаята. — Те не служат за молене. Те са за четене. Ето така. — Той пъхна свитъка в нещо с формата на лале, поставено на стената, после вдигна поглед, извади свитъка и го хвърли. — Тази не струва — каза той, докато ровеше в купищата от ветрила на пода. — Почакайте. Да. Тази също не е добра, но на нея поне има нещо, което може да се разпознае. — Той я пъхна в лалето. Чу се бързо пърпорене, после лалето и свитъкът изчезнаха и се превърнаха в подвързана книга, отворена на страница с вертикални идеограми 17 17 Писмен знак, означаващ цяло понятие на някакъв език. (Бел.прев.) . Един слабичък глас (човешки глас!) започна да декламира нещо на бърз, писклив език.

Ларви не може да разбере думите, но двете години на Гейтуей я бяха направили космополитка. Тя ахна от изненада.

— Аз… аз мисля, че това е японски. А написаното прилича на хайку 18 18 Основна форма на японска поезия. (Бел.прев.) ! Уон, какво правят хичиянците с книги на японски?

Той отговори с чувство за превъзходство.

— Всъщност това не са книги на Древните, те са копия на други книги. Всички добри книги са такива. Тайни Джим казва, че всички книги и ленти на Мъртвите, на всички Мъртви, дори и на онези, които вече не са тук са записани в такива книги. През цялото време ги чета!

— Боже Господи — възкликна Ларви. — И колко пъти съм имала такива неща, без да зная какво всъщност представляват те!

Пол поклати учуден глава. Той протегна ръка в светещия образ и извади ветрилото от лалето. Лесно излезе; картината изчезна, гласът спря по средата на сричката, а той въртеше свитъка в ръце.

— Това вече не мога да проумея — каза той. — Всички учени имат такива ветрила. И как никой не можа да разбере какво представляват те?

Уон вдигна рамене с безразличие. Вече не беше ядосан. Беше доволен, че можа да покаже на тези хора колко повече знае от тях.

— Може би и те са глупави — каза той. После добави по-снизходително: — Или просто са имали такива, които никой не може да разбере… освен може би Древните, ако изобщо си правят труда да ги четат.