Фредерик Пол - Гейтуей II

Джанин се върна в стаята на Мъртвите от едно проучване с Уон и нещо й подсказа да се движи тихо. Тя надзърна тихо и видя сестра си и зет си разположени удобно срещу стената. Слушаха с половин ухо маниакалното бърборене на Мъртвите и в същото време разговаряха помежду си. Джанин се обърна, сложи пръст на устните си и отведе Уон.

— Мисля, че искат да са сами — обясни тя. — А се чувствам и изморена. Хайде да си починем.

УОН вдигна с безразличие рамене. Разположиха се на едно удобно място в коридора няколко десетки метра по-далеч и той се намести тъжен до момичето.

— Сношават ли се? — попита той.

— Глупости, Уон. През цялото време само това ти е в главата. — Тя обаче не беше ядосана и го пусна да се приближи по-плътно до нея, докато не почувства ръката му върху гърдите си. — Махни си ръката оттам — каза тя тихо.

Той отдръпна ръката си.

— Много си смутена, Джанин — каза той начупен.

— О, отдръпни се от гърба ми. — Когато обаче той се премести с няколко милиметра, тя отново се доближи до него. Джанин беше напълно доволна, че той я иска и съвсем наясно, за да знае, че когато нещо станеше — а то рано или късно несъмнено щеше да стане — то щеше да бъде когато тя пожелаеше. През тези почти два месеца с Уон тя започна да го обича, дори да му вярва, но другото можеше да почака. Неговото присъствие й беше приятно.

Дори когато беше нацупен.

— Не се стараеш достатъчно — оплака се той.

— Да се старая за какво, за Бога?

— Трябва да говориш с Тайни Джим — продължи той строго. — Той ще те научи на по-добри стратегии за възпроизводство на расата. Той ми обясни напълно мъжката роля, затова съм сигурен, че успешно мога да се справя. Разбира се, твоята роля е различна. Всъщност най-добрият ти шанс ще бъде да ми позволиш да се съвъкупим.

— Да, това вече го каза. Знаеш ли какво, Уон? Много приказваш.

За момент той остана мълчалив и объркан. Не можеше да се защити срещу такова обвинение. Дори не знаеше за какво го обвиняват. През по-голямата част от живота му единственият начин на общуване беше приказването. Той повтори в ума си всичко онова, на което го бе учил Тайни Джим и изразът на лицето му се разведри.

— Разбирам. Ти искаш първо да те целуна — каза той.

— Не! Не искам „първо“ да ме целунеш и си махни коляното оттам.

Уон неохотно отмести коляното си.

— Джанин — обясни той, — основното за „любовта“ е близкият контакт. Това е вярно както за по-нисшите същества, така и за нас. Кучетата се душат. Приматите се подготвят. Влечугите се увиват едно около друго. Дори розата се разпуква близко до зрялото растение, казва Тайни Джим, макар че той не вярва това да е сексуална изява. Но ще изгубиш във възпроизводствената борба ако не внимаваш, Джанин.

Тя се изкикоти.

— От кого? От старата мъртва Хенриета? — Уон се засегна и тя го съжали. Изправи се и каза нежно: — Знаеш ли, че ти наистина имаш някои погрешни представи? Последното нещо, което бих желала, ако някога стигнем до твоето проклето съвъкупяване, е да бъда хваната на такова място.

— Хваната?

— Бременна — обясни тя. — Като спечеля проклетата борба за възпроизводство. Да забременея. О, Уон — възкликна тя, като отри носа си в главата му, — ти просто не знаеш как става това. Заклевам се, че ще се съвъкупяваме колкото искаме, когато му дойде времето и може би дори ще се оженим, или нещо такова, и ще спечелим тази борба за възпроизводство с голям успех. Но точно сега ти си просто едно момче със сополив нос, както и аз. Ти не искаш да възпроизвеждаш. Ти просто искаш да се любиш.

— Е, това е вярно, да, но Тайни Джим…

— Ще млъкнеш ли с този твой Тайни Джим? — Тя се изправи, погледна го за момент, а след това каза по-мило: — Виж какво ще ти кажа. Аз се връщам в стаята на Мъртвите. Защо не отидеш да почетеш някоя книга докато се поуспокоиш?

— Колко си глупава! — сгълча я той. — Тук нямам нито книга, нито пък четящо устройство.

— О, за Бога! Тогава иди някъде и намери нещо да се поразсееш, докато се почувстваш по-добре.

Уон я погледна, после погледна наскоро изпраната си фустанела. Там вече нямаше никаква подутина, а само едно бледо влажно петно, което нарастваше. Той се усмихна.

— Предполагам, че вече не е необходимо — отвърна той.

Когато се върнаха, Пол и Ларви вече не се притискаха нежно един към друг, но Джанин забеляза, че бяха по-спокойни откогато и да било. Онова, което Ларви можа да забележи в Джанин и Уон, беше по-малко осезаемо. Тя ги погледна замислено, размишлявайки дали да ги попита какво са намерили, но се отказа. Пол обаче не можа да се сдържи да не им съобщи онова, което те самите току що бяха открили. Той каза: