Фредерик Пол - Гейтуей II

А съобщенията! За всеки пет минути приемане на компресирано предаване. Пол записваше четиринайсет часа съобщения. Команди от Земята: „Съобщете всички настройки на курса на кораба на Уон. Опитайте се да вземете тъкан от хичиянците/Древните. Замразете и запазете плодове, листа, стебла от ядливия плод. Действувайте изключително предпазливо“. Следваха половин дузина отделни съобщения от баща й; не се чувствал добре; не получавал подходяща здравна помощ, защото са взели подвижния биоанализатор; пречело му се от безапелационни нареждания от Земята. Информационни съобщения от Земята: първите им доклади били получени, анализирани и интерпретирани за тях и сега имаше предложения за следване на програми извън предварителната. Те трябва да разпитат Хенриета за споменаваните от нея космологически явления… Бордовият компютър Вера беше направил от тях някаква каша, наземната Вера не можеше да получава информация в реално време, а пък старият Пейтър не беше запознат достатъчно с астрофизиката, за да може да поставя подходящи въпроси, така че това оставаше на тях. Те трябваше да разпитат всички Мъртви за онова, което помнят от Гейтуей, както и за техните мисии — при условие, че помнеха нещо. Те трябваше да се опитат да разберат как живите изследователи се бяха превърнали в запаметени компютърни програми. Те трябваше… Те трябваше да направят всичко. Всичко наведнъж. А почти нищо от всичко това не беше възможно да се направи да се вземат проби от телата на хичиянците — глупости! Когато някое случайно съобщение беше ясно, лично, и не изискващо, Ларви високо го ценеше.

А някои от съобщенията предизвикваха истинска изненада. Освен писмата от кореспондентските приятели на Джанин и непрекъснатите молби за информация, които може би идваха от вдовеца на Триш Бавър, имаше и едно лично до Ларви от Робинет Бродхед:

„Дорема, зная, че си претоварена. Трябва дебело да подчертая, че цялата ти мисия е важна и опасна, а сега тя става милион пъти по-важна и по-опасна. Очаквам, че ще направиш всичко възможно. Нямам власт да отменя разпорежданията на «Гейтуей Корп.» Не мога да променя поставените ти задачи. Но искам да знаеш, че съм на твоя страна. Открий всичко, което можеш. Опитай се да не попадаш в място, от където не можеш да се оттеглиш. Аз, от своя страна, ще направя всичко възможно да получиш такова богато възнаграждение, каквото очакваш. Наистина ще го направя, Ларви. Имаш честната ми дума“.

Беше странно съобщение и необичайно вълнуващо. За Ларви беше изненадващо също така, че Бродхед знае и прякора й. Не бяха особено близки. Бяха срещнали Бродхед по време на инструктажите преди да отлетят за Завода за храна. Но отношенията бяха като между поданик и монарх и нямаше никакви лични приятелски връзки. Нито пък тя бе изпитвала някакви симпатии към него. Той беше доста доброжелателен и любезен — високопоставен милионер със свободно държане, но много подозрителен към всеки долар, който харчеше и всеки изследователски проект, в който влагаше пари.

На Ларви не й харесваше да бъде клиент на такъв капризен финансов магнат.

И в интерес на истината, тя отиваше на техните срещи с известно предубеждение. Беше слушала за Робинет Бродхед много преди той да бе започнал да играе някаква роля в живота й. По времето когато Ларви беше на астероида Гейтуей, й се бе случило да пътува в триместен кораб с една възрастна жена, която била съекипничка на Джел-Клара Моинлин. От нея Ларви беше научила историята за последната мисия на Бродхед — тази, която го направи мултимилионер. В тази мисия според нея имаше нещо съмнително: бяха загинали девет души. Бродхед беше единственият оцелял. Една от жертвите била Джел-Клара Моинлин (каза старата жена), с която Бродхед имал любов. Причината за предубеждението на Ларви може би беше нейното собствено преживяване в онази мисия, в която по-голямата част от екипажа бе загинала. Но така или иначе тя изпитваше такива чувства.

Странното в мисията на Бродхед беше, че може би „умрели“ не беше най-подходящата дума за жертвите. Тази Клара и останалите били хванати в една черна дупка и може би бяха все още там, и може би все още живи… затворници в забавеното време. Може би през всичките тези години те бяха остарели само с няколко часа. Мисълта беше затрогваща. Тя обаче не накара Ларви да се чувства по-малко изплашена, а може би само по-малко самотна. Когато занесе последния пакет с ленти на Пол в стаята на Мъртвите, за да ги запише и предаде с голяма скорост, и закъсня да го прегърне и притисне до себе си, той много се изненада.