Фредерик Пол - Гейтуей II

— Там, вътре — каза той, — живеят Мъртвите. Ако „живеят“ е подходяща дума за онова, което те вършат. — Той се изкиска.

Ларви насочи камерата към седалките и набраздените копчета пред тях, после към някакъв куполообразен предмет с механични ръце под изцапаната стена. Беше висок колкото приклекнал човек и бе монтиран на подвижни, пневматични цилиндри, на които се търкаляше.

— Какво е това, Уон?

— С това нещо Мъртвите понякога ме хващат — промърмори той. — Не го използуват често. Много е старо. Когато се развали, им трябва безкрайно много време да го поправят.

Пол погледна машината разтревожен и се отдалечи от нея.

— Включи приятелите си, Уон — нареди той.

— Разбира се. Не е много трудно — похвали се Уон. — Гледайте внимателно и ще се научите как става това. — Той седна със завидно спокойствие на здравата седалка и сбърчи чело пред контролното табло. — Ще ви докарам Тайни Джим — реши той и започна да върти копчетата на таблото. Светлините на оцапаната стена запримигаха и започнаха да се променят, а Уон каза: — Събуди се, Тайни Джим. Някой тук иска да те чуе.

Не последва никакъв отговор.

Уон изруга, погледна през рамо към другите, а после заповяда:

— Тайни Джим! Веднага ми се обади! — Той сви устни и се изхрачи върху стената. Ларви разбра от какво беше мръсно върху нея, но не каза нищо.

Над главите им прозвуча един уморен глас:

— Здравей, Уон.

— Така е по-добре — извика Уон и се усмихна към другите. — Така, Тайни Джим! Разкажи на моите приятели нещо интересно, или отново ще те наплюя.

— Бих желал да проявяваш по-голямо уважение — въздъхна гласът, — но няма значение. Чакай да видя. На деветата планета на звездата Зайф има една стара цивилизация. Техните властелини са една класа чистачи на клозети, които упражняват властта си чрез почистване на изпражненията само от онези къщи, чийто обитатели са честни, трудолюбиви, умни и си плащат данъците. На големия си празник, който те наричат празник на Сен Готама, най-младите девойки в семействата се къпят в слънчогледово масло, стискат със зъби лешник и ритуално…

— Тайни Джим — прекъсна го Уон, — истина ли е всичко това?

Тайни Джон замълча, после отговори:

— Метафорично — отговори той намусен.

— Много си глупав — укори Уон Мъртвия, — и се срамувам заради теб пред приятелите си. Внимавай. Тук са Дорема Хертер-Хол, която ще наричаш Ларви и сестра й Джанин Хертер. И Пол. Поздрави ги.

Последва дълга пауза.

— Това други живи същества ли са? — попита гласът, изпълнен със съмнение.

— Нали точно това ти казах.

Отново дълга пауза. После гласът каза:

— Довиждане, Уон — и не пожела повече да говори, независимо колко силно го викаше или колко много плюваше по стената Уон.

— Господи — промърмори Пол. — Винаги ли е такъв?

— Не, не винаги — каза Уон. — Но понякога е и по-лош. Да се опитам ли да извикам другите?

— По-добри ли са?

— Е, не — призна Уон. — Тайни Джим е най-добрият.

Пол затвори очи от отчаяние, после отново ги отвори и погледна Ларви.

— Просто чудесно — каза той. — Знаеш ли какво почвам да си мисля? Почвам да си мисля, че баща ти беше прав. Трябваше да останем на Завода за храна.

Ларви пое дълбоко дъх.

— Добре, но не останахме — отвърна тя. — Вече сме тук. Нека останем четирийсет и осем часа и тогава… Тогава ще решим дали да останем за по-дълго.

Много преди да бяха изтекли четирийсет и осемте часа, те решиха да останат. Поне за известно време. Просто на хичиянския рай имаше твърде много неща, за да ги оставят неизследвани.

Големият фактор във вземането на това решение беше връзката с Пейтър, установена по радиото със свръхсветлинна скорост. Никой не се беше сетил да попита Уон дали възможността за установяване на връзка от Завода за храна с хичиянския рай означаваше също такава възможност за връзка в обратна посока. Смяташе се, че не може. На Уон никога не му се беше налагало да провери, тъй като никога не бе имало човек на Завода за храна, който да му отговори. Ларви се разпореди Джанин да й помогне да пренесат храна и Други основни неща, докарани от завода, като през цялото време се бореше с депресията и умората. Когато се върнаха, видяха, че Уон е горд, а Пол тържествуващ.

Бяха установили връзка.

— Как е той? — веднага попита Ларви.

— О, искаш да кажеш баща ти? Добре е — отговори Пол. — Беше кисел… Предполагам, клаустрофобия. Имаше и милион съобщения. Предаде ги в предварително компресиран във времето вид. Всичко съм записал на лента. — Той порови в нещата, които Ларви и Джанин бяха донесли и намери нужните му инструменти. Преработи предавателя на дигитализиран образ, за да може да използува чиповете само за аудиокомуникация със свръхсветлинна скорост. — Ще можем да предаваме само неподвижни образи — каза той, като гледаше към апаратурата за видеозапис. — Ако останем тук по-дълго, може би ще мога да направя предавател, който да работи в режим на компресиране. Междувременно ще имаме гласова комуникация… о, да. Старецът каза да ви целуна от негово име.