Фредерик Пол - Гейтуей II

Ларви знаеше, че вината не беше във Уон. И двете много миришеха. В потта им имаше толкова много феромони, че биха могли да разгонят дори маймуна, камо ли пък едно впечатлително девствено момче. И вината за това съвсем не беше в Уон, всъщност тъкмо напротив. Ако той не беше настоял, нямаше да вземат на борда толкова много вода; тогава щяха да са още по-мръсни и по-миризливи, защото вместо да се подмиват, щяха само да се забърсват. Бяха напуснали Завода за храна доста ненадейно. Пейтър беше прав.

Ларви с изненада разбра, че старецът много й липсва. На кораба бяха лишени от всякаква комуникация. Какво ли правеше той? Дали беше добре? Трябваше да му вземат биоанализатора — той беше сам, а четирима души имаха по-голяма нужда от него. Това обаче също не беше съвсем вярно, защото далеч от бордовия компютър апаратът представляваше само една лъскава, неподвижна кутия и щеше да остане такава, докато не се установеше радиовръзка между хичиянския рай и Вера — а през това време с баща й можеше да стане какво ли не.

Странното беше, че Ларви обичаше стареца и мислеше, че той също я обича. Беше го показвал по всякакъв възможен начин, макар и никога да не го бе признавал. С неговите пари и амбиции те можаха да предприемат този полет до Завода за храна, като той им закупи акции за участие и похарчи и последните си скътани пари. С неговите пари успяха да отидат и на Гейтуей, а когато нещата тръгнаха на зле, той нито веднъж не ги укори. Или поне не направо и не много.

След шест седмици на кораба на Уон, Ларви започна да разбира, че се е приспособила към него. Дори се чувстваше много удобно, ако не се смятаха миризмите, раздразненията и тревогите; поне не мислеше толкова много за пътуванията, с които заслужи петте си отличителни гривни на Гейтуей. Малко беше доброто, с което можеше да запомни някое от тях.

Първата мисия на Ларви беше неуспешна. След седем месеца пътуване тя достигна до планета, която представляваше изгоряла нова звезда. Може някога на нея и да бе имало нещо, но когато Ларви пристигна, беше пустош. Чувстваше се много самотна, бе започнала да си говори сама в едноместния кораб. Тогава реши повече да не лети сама и направи втория полет с триместен кораб. Не беше по-добър. И следващите не бяха по-добри. Ларви стана известна на Гейтуей като пилотът с най-много извършени полети и най-малко постигнати резултати. Тази чест не й харесваше, но най-лош от всички беше последният й полет. Беше направо нещастие.

Преди да достигнат целта, тя се събуди ужасена от един нервен, неспокоен сън. Мъртвото тяло на жената, с която бяха станали първи приятелки, плуваше до нея; малко по-настрана другата жена също лежеше мъртва, а двамата мъже, които съставяха останалата част на екипажа на петместния кораб, водеха ръкопашен бой.

Според правилата на „Гейтуей Корпорейшън“ възнаграждението от дадено пътуване се разпределяше поравно между всички оцелели. Нейният колега Стратос Кристианидис бе решил да бъде единственият оцелял.

В действителност, той не можа да оцелее. Загуби битката с другия й съекипник и любовник, Хектор Посанбий. Победителят продължи полета заедно с Ларви, за да не намерят… отново… нищо. Газообразен червен гигант, изпускащ пушек. Жалка, малка бинарна съпътстваща звезда клас М. И никакъв начин, без риск за живота, за достигане до единствената планета, която откриха: огромна, покрита с метан, подобно на Юпитер.

След това Ларви се върна на Земята с подвита опашка и без изглед за втори шанс. Пейтър й беше осигурил тази възможност и тя не вярваше, че ще има друга. Изпращането й на Гейтуей му струваше над сто хиляди долара и това силно намали спестяванията му, правени в продължение на шейсет или седемдесет години — тя не знаеше точно колко — от неговия живот. Беше го провалила. Не само него. Тогава, щом не я намрази, тя реши, че не я бе намразил, че той наистина обича дъщеря си, както и любезния, безупречен Пол и все още младата Джанин. В известен смисъл Пейтър наистина ги обичаше.

И от това не получава нищо, трезво отсъди Ларви.

Тя унило потърка отличителните си гривни. Цената им бе много висока.

Тревожеше се за баща си, както и за онова, което ги очакваше.

Правеше любов с Пол, за да мине времето, но само когато бяха сигурни, че могат за петнайсетина минути да оставят младите без контрол. За Ларви тази любов не беше като любовта с Хектор — мъжът, който беше оцелял при последният й полет от Гейтуей и който я бе помолил да се омъжи за него, отново да участвуват заедно в полет и да създадат семейство. Нисък, широк, винаги активен, винаги нащрек, динамит в леглото, мил и търпелив, когато беше болна или раздразнителна, или уплашена… Имаше стотица причини, поради които трябваше да се омъжи за Хектор. И само една, наистина само една, поради която не трябваше. Когато бе изтръгната от онзи ужасен сън, тя видя Хектор и Стратос да се бият. Докато наблюдаваше как Стратос умира, Хектор й обясни, че Стратос изгубил контрол над себе си и решил да избие всички; при започването на боя тя спала. Един от мъжете се бе опитал да убие своите съекипници.