— Алберт — обърнах се отново, — кажи ми нещо. Предполага се, че вие, компютрите, работите със скоростта на светлината. Защо понякога се бавиш толкова много, преди да ми отговориш? Само за тежест ли го правиш?
— Е, Боб, понякога наистина е така — отговори той, след като помълча за момент, — както например сега. Но не зная дали разбираш колко ми е трудно да водя „празни“ разговори. Ако искаш информация, например за черните дупки, за мен не представлява никаква трудност да ти я дам. Шест милиона бита в секунда, ако нямаш нищо против. Но за да изразя нещо под формата на разговор не е достатъчно само да се обърна към запаметяващото устройство. Трябва да търся необходимите думи в записите с разговори и литература. Трябва да изготвя карта на аналогии и метафори, които да съответствуват на твоята умствена нагласа. Трябва да построя такива структури, които изискват дефинираните от теб нормативи за моето поведение и които да отговарят на тона на разговора. Това не е лесно, Робин.
— Ти си по-интелигентен, отколкото изглеждаш, Алберт — признах аз.
Той почука с лулата си и ме погледна изпод разрошената си коса, приличаща на четка за почистване на прах.
— Имаш ли нещо против, ако кажа същото за теб, Боб?
Прекъснах го, като му казах:
— Ти си добра стара машина, Алберт.
Изтегнах се на леглото, полузаспал, с чаша в ръка. Поне за малко бях отвлякъл вниманието си от Еси, но един въпрос натрапчиво се въртеше в ума ми. Някъде, някога, бях казал същото нещо на някаква друга програма, но не можех да си спомня кога.
Хариет ме събуди, за да ми съобщи, че ме търси нашият лекар — не програмата, а истинската жива Уилма Лийдерман, доктор по медицина, която дошла да ни види и да се увери, че системите работят добре.
— Робин — каза тя, — мисля, че Еси е вън от опасност.
— Това е… чудесно! — казах аз и веднага съжалих, че използувах думата „чудесно“, защото не съответстваше на живота, който водех. Разбира се, нашата програма вече бе установила контакт с програмите на „Меза Дженерал“. Уилма знаеше за състоянието на Еси не повече от това, което знаеше и дребният черен човек, с когото бях говорил… който, разбира се, беше въвел данни за състоянието в паметта на „Меза Дженерал“. Уилма ми предложи да дойде лично, ако считам това за необходимо. Отговорих й, че лекарят е тя, а не аз и тя ми каза, че ще вземе със себе си една нейна състудентка от Кълъмбия, която да прегледа Еси.
— Но недей да ходиш на посещение тази вечер, Робин — каза тя. — Говори с нея но телефона, ако искаш… това мога да ти позволя. Но не я изморявай. Пък утре… е, мисля, че ще се чувства но-добре.
И така, позвъних на Еси и приказвах с нея три минути. Беше още замаяна, но знаеше какво й се бе случило, После легнах да спя и тъкмо заспивах, когато се сетих, че Алберт ме бе нарекъл „Боб“.
Някога една друга програма, с която бях на „ти“, понякога ме наричаше „Робин“, а понякога „Боб“ и дори „Боби“. Доста отдавна не бях разговарял с тази програма, тъй като не бях чувствал необходимостта от такъв разговор: но може би вече почвах да чувствам нужда.
Пълното здравно обслужване представлява… представлява пълно здравно обслужване. То включва всичко. Ако има някакъв начин да останеш здрав и особено да останеш жив, то го осигурява. А за това има много начини. Хората, които могат да си го позволят, не са много — дори и в развитите страни са някъде под една десета от процента. Обаче е много полезно. Веднага след обяд на следващия ден то ми върна Еси.
Уилма каза, че последиците от кризата са отстранени; всички казват така. Град Таксън се беше възстановил достатъчно. Неговите структури вече функционираха нормално, което означаваше, че те отново осигуряваха всичко онова, за което хората си плащаха. Така че по пладне една линейка докара легло, система „сърце-бял дроб“; апарат за диализа и спомагателни устройства. В дванайсет и трийсет в апартамента пристигна екип от медицински сестри, а четвърт час по-късно вече се качваха с товарния асансьор с шест кубически метра апаратура, в сърцето на която беше моето сърце, а именно жена ми.
Между другите неща, които дава пълното здравно обслужване, са течни болкоуспокоителни и добри медиатори 14 14 Химически вещества, изработвани в животинския организъм, които подпомагат нервната система (Бел.прев.)
, кортикостероиди 15 15 Група органични вещества. (Бел.прев.)
за ускоряване на процеса на оздравяване и модератори, които да запазят клетките от кортикостероидите, четиристотин килограма маркучи под леглото, за да контролират онова, което Еси отделя и да й помагат, когато не може да отделя. Само прехвърлянето й — с помощта на екип от интернисти и медицински сестри — от транспортната машина до тази в основната спалня отне час и половина. Докато се извършваше прехвърлянето, те ме изгониха и докато наблюдавах как асансьорите с капковидна форма се изкачваха и слизаха, изпих няколко чашки кафе във фоайето на хотела. Когато реших, че мога да се върна, в хола срещнах лекаря от болницата. Беше успял да подремне и вместо контактните лещи си беше сложил старомодни очила с рамки.
Читать дальше