Фредерик Пол - Гейтуей II

Почти двайсет минути им отне пренасянето до кораба и Джанин беше в ужас, че може да умре при всяка стъпка, при всяко леко подскачане. Последните сто метра Ларви изтича напред и когато Пол и Джанин го вкараха през люка, тя вече бе разтворила медицинската чанта и даваше нареждания.

— Сложете го долу. Дайте му да изпие това. Вземете кръвна проба и проверете за вируси и антитела. Изпратете едно приоритетно съобщение до базата, кажете им, че се нуждаем от здравни съвети… ако остане жив достатъчно дълго, за да го ползват!

Пол помогна да свалят дрехите на Уон и да увият момчето в едно от одеалата на Пейтър. След това изпрати съобщението. Той обаче знаеше, всички те знаеха, че дали Уон ще остане жив или не, няма да се реши от Земята. Не и при положение, че да получат отговор им трябваха седем седмици. Пейтър се потеше над биоанализатора. Ларви и Джанин се занимаваха с момчето. Пол, без да каже нито дума, облече скафандъра си и излезе в открития Космос, където прекара час и половина в изтощително пренасочване на предавателните параболични антени — голямата към ярката двойна звезда, която представляваше планетата Нептун и нейната луна, другата към точката в пространството, където се намираше мисията Гарфелд. След това, като се държеше за корпуса на кораба, той изпрати по радиото команда на Вера да излъчи с максимална мощ към всички тях сигналите S0S. Може би те ги следяха. А може и да не ги следяха. Когато Вера съобщи, че сигналите са изпратени, той отново насочи голямата антена към Земята. Всичко това, от началото до края, им отне три часa, а дали някой щеше да получи съобщението, беше съмнително. Не по-малко съмнително беше, дали някой ще може да им предложи помощ. Корабът Гарфелд беше по-малък и по-зле оборудван от техния, а хората на базата Тритон бяха временно заети. Но ако някой от тези обекти отговореше, те биха могли да се надяват на помощ… или най-малко на съчувствие… много по-бързо, отколкото от Земята.

След един час температурата на Уон започна да спада. След дванайсет часа престанаха спазмите и бълнуването и той заспа спокойно. Но все още беше много болен.

Майка и другар, учител и, макар и илюзорно, съпруга, сега Джанин стана и болногледачка на Уон. След първия цикъл на лечение тя не разрешаваше на Ларви дори да му прави инжекции. Без да мигне, тя слагаше на челото му мокри кърпи. Когато той се изцапа в състояние на кома, Джанин старателно го почисти. Цялото й внимание беше концентрирано само върху него. Присмехулните или загрижени думи от страна на семейството й не достигаха до нейното съзнание, докато не отметна несресаната коса на Уон от лицето му, при което Пол направи язвителна забележка. Джанин почувства ревност в тона и избухна:

— Пол, ставаш непоносим! Уон има нужда от мен, от моите грижи!

— И това на теб ти доставя удоволствие, така ли? — озъби се той. Пол наистина беше ядосан. Разбира се, тази бележка разгневи Джанин. Баща й обаче тактично се намеси.

— Остави момичето на мира, Пол. Никога ли не си бил млад? Хайде, ела отново да разгледаме Traumeplatz 9 9 Място за сънуване (нем.) (Бел.прев.) …

Джанин се изненада от себе си, че допусна миротворецът да успее: беше чудесна възможност за една страхотна кавга, но сега това не я интересуваше. Тя се усмихна на проявената от Пол ревност, защото това й даваше възможност да се обкичи с още една заслуга.

Когато се възстанови, Уон стана още по-интересен. От време на време той се събуждаше и й приказваше. Когато спеше, тя го изучаваше. Тъмно лице, тяло мургаво; от кръста до бедрата кожата му беше бяла като тесто за хляб, опъната над острите му скули. Леко окосмено тяло. Никакво окосмяване но лицето с изключение на едно-две почти невидими косъмчета… повече като вежди над устните, отколкото мустаци.

Джанин знаеше, че Ларви и баща й й се присмиваха и че Пол всъщност ревнуваше за вниманието, от което толкова отдавна бе лишен. Всичко това представляваше една приятна промяна. Сега тя вече имаше своето положение. За първи път в живота й онова, което вършеше, беше от голямо значение за цялата група. Другите идваха при нея с молба да им разреши да разпитат Уон и когато тя решеше, че той се е изморил, приемаха безпрекословно разпореждането й да го оставят на спокойствие.

Освен това, Уон я беше очаровал. Тя го съпоставяше с целия си дотогавашен опит с мъжете и виждаше, че той ги превъзхожда. Дори в сравнение с нейните приятели от кореспонденциите; Уон беше по-красив от онзи кънкьор, по-умен от артистите, висок почти толкова, колкото и баскетболиста. И за разлика от всички тях, особено от тези, с които бе прекарала десетки милиони километри през последните години, Уон беше чудно млад. А Пол и баща й не. От горната страна на ръцете на баща й кожата беше с противни карамелено пигментирани петна. Старецът обаче се държеше чист, дори изискано, според традиционните представи… винаги подрязваше космите, които растяха в ушите му, с една малка сребърна ножичка. Докато Пол… При една свада с Ларви, Джанин бе изръмжала: „И с този човек ти лягаш да спиш? Маймуна с космати уши? Би ми се повдигало“.