Фредерик Пол - Гейтуей II

— Уон — каза тя, — искам да ме прегърнеш.

Той я погледна нацупено. Никой не му беше казвал защо се прави това, а той също беше прекарал един час на кушетката с Кривогледата. Изглеждаше съсипан. Всъщност не бе имал възможност да се възстанови от настинката, не беше си починал, не беше се приспособил към най-големите промени в неговия живот, откакто беше срещнал групата Хертер-Хол. Под очите му имаше кръгове, устните му бяха напукани. Краката му бяха кални, кални бяха и оръфаните му дрехи.

— Да не би да се страхуваш, че ще паднеш? — изписка той.

— Не се страхувам, че ще падна и искам да ми говориш както трябва. Недей да пискаш.

Той я погледна стреснат, но гласът му прозвуча по-плътно, както го бе учила тя.

— Тогава защо?

— О, Уон. — Тя поклати глава и пристъпи към него.

Не беше необходимо да му казва какво трябва да прави. Ръцете му автоматично се обвиха около нея — двете на еднаква височина, сякаш се канеше да вдигна варел, дланите притискаха плешките й. Тя прилепи устните към неговите твърди, сухи и стиснати устни, после ги отдръпна.

— Помниш ли какво е това, Уон?

— Разбира се! Това е „целуване“.

— Ние обаче не го правим както трябва, Уон. Целуни ме пак, за да ти покажа как се прави. — Тя подаде края на езика си между почти стиснатите си устни и започна да го движи напред-назад върху неговите устни.

— Според мен — каза тя, като отметна назад глава, — така е по-добре, нали? Прави ме да се чувствам… прави ме да се чувствам… чувствам се, като че ли ще се излея.

Разтревожен, той се опита да отстъпи, но тя го последва.

— Не точно така, но просто някак необичайно.

Той стоеше напрегнат до нея, навел надолу глава, загрижен. Като се стараеше да потисне пискливите тонове в гласа си, Уон каза:

— Според Тайни Джим хората правят това преди съвъкупление. Или единият от двамата прави това, за да провери дали другият е възбуден.

— Възбуден, Уон! Тази дума е неприлична. Кажи „влюбен“.

— Аз мисля, че „влюбен“ е нещо различно — отговори той упорито, — но във всеки случай целуването е свързано със съвъкупяването. Тайни Джим казва…

Тя сложи ръце на раменете му.

— Тайни Джим не е тук.

— Не, но Пол не желае ние да…

— И Пол не е тук — каза тя, като го докосваше по тънкия врат с върха на пръстите си, за да провери какво чувство ще изпита. — Ларви също не е тук. Във всеки случай, нищо от онова, което те мислят, няма значение.

Чувството, реши тя, е съвсем необичайно. Не се чувстваше сякаш ще се излее, но така, сякаш някаква течност в нейния стомах се пренастройваше — усещане, което никога по-рано не бе изпитвала. Никак не беше неприятно.

— Позволи ми да те съблека, Уон, а после ти ще съблечеш мен.

След като се целунаха отново, тя каза:

— Мисля, че не трябва да стърчим така. — А малко по-късно, когато вече лежаха, тя видя, че очите му бяха широко отворени.

Като се повдигна, за да има по-добра опора, той се поколеба.

— Ако сторя това — каза той, — може би ще забременееш.

— Ако не сториш това — отвърна тя, — мисля, че ще умра.

Когато Джанин се събуди часове по-късно, Уон вече се бе събудил и облякъл и седеше в ъгъла на стаята, подпрян на стената. Джанин почувства как сърцето й трепна. Имаше вид на петдесетгодишен. Младежкото лице беше осеяно от линии, издълбани сякаш от десетилетия грижи и болки.

— Може би няма да ти сторят нищо лошо, Уон — опита се да го успокои тя.

Той отвърна възмутено:

— На мен? Тревожа се за теб, Джанин. Тук съм прекарал целия си живот и рано или късно това щеше да се случи. Но ти… тревожа се за теб. — Той добави мрачно: — Много са шумни оттатък. Изглежда нещо се е случило.

— Не вярвам да ни сторят нещо лошо… повече, искам да кажа — коригира се Джанин, като си мислеше за кушетката на сънищата. Далечните цвъртящи гласове идваха все по-близко. Тя набързо се облече и се огледа, когато чу отвън Тор да поздравява Хууи.

Нищо не показваше какво се бе случило. Нито дори капка кръв. А после Тор отвори вратата, ядосан и разтревожен. Той се спря, изгледа ги подозрително, подуши въздуха.

— Май няма да се наложи да те заплождам, Данин — каза той, мил, но заплашителен. — Но Данин! Ууон! Това е ужасно нещо! Тар заспал и старата жена избягала!

Уон и Джанин бяха замъкнати във вретеното, където се бяха събрали почти всички Древни. Те обикаляха из него изплашени. Трима от тях лежаха проснати и хъркаха като заклани — Тар и другите двама пазачи на Ларви, които не бяха изпълнили задачата, намерени заспали, бяха докарани тук, за да бъдат осъдени от Най-древния. Той лежеше на своя пиедестал неподвижен, но нащрек, а около него струеше трептяща светлина.