Фредерик Пол - Гейтуей II

Но това не бил единственият експеримент, който хичиянците провели.

В друга част на огромната машина, която обикаляла около земното Слънце на разстояние половин светлинна година, откраднатите бебета започнали да се стабилизират. Те водели живот съвсем различен от живота на Кривогледата — автоматично отглеждане, евристични тестове, програмирани изпитания. Хичиянците признавали, че макар тези астралопитекни същества да били недостатъчно интелигентни, те съдържали семена на по-мъдри потомци. И решили да ускорят процеса.

През петнайсетте години между отвличането на племето от неговия праисторически африкански дом и смъртта на Кривогледата, развитието било малко. Хичиянците обаче не били обезкуражени. Те не очаквали да се случи кой знае колко много за някакви си петнайсет години. Техните планове били много по-далечни.

Плановете им изисквали от тях, от всички тях, да бъдат някъде другаде много преди от потомството на Кривогледата, което те оформили, да се е появил истински интелект. Те така проектирали и програмирали артефакта, че да трае вечно. Организирали снабдяването му с храна „ЧОН“ от един удобен процесор, преработващ кометна суровина, който пуснали в експлоатация, за да служи за снабдяване на други техни инсталации, също потенциално дълголетни. Те конструирали също машини, които от време на време да проверяват уменията и интелекта на потомците на новородените и да се опитват да съхраняват техните самоличности в машинна памет за по-късно разглеждане — ако някой иска да провери как е протекъл експериментът, макар да преценявали тази възможност като много малко вероятна, с оглед на другите си планове.

Все пак плановете им обхващали много алтернативи, които се извършвали едновременно; защото целта на плановете им била от голямо значение за тях. Може би никой от тях няма да се върне. Но може пък и някой да успее.

Тъй като Кривогледата не можела да общува, или да действа но някакъв полезен начин, хичиянските експериментатори пестеливо изтрили сантименталните части от нейната памет, а останалата запазили като някаква библиотечна книга, за правене на справки от по-късните индивиди, независимо какви щели да са те. (Точно с нея Джанин беше принудена да се консултира, като узнаваше как бе живяла Кривогледата стотици хилядолетия по-рано.) Те бяха оставили някакви указания и данни за използуване от онези поколения, които щяха да могат да ги разберат. Всичко останало грижливо почистили, така както правели винаги. После заминали, като оставили резултатите от този експеримент, наред с всички други техни експерименти, да бъдат ползвани.

В продължение на осемстотин хиляди години.

— Данин — изстена Хууи, — жива ли си?

Тя повдигна очи, неспособна отначало да фокусира погледа си, и видя едно размазано, широко като месечина лице, от което висяха две опашки на комети.

— Помогни ми да стана — изхълца тя. — Отведи ме. — От всички сънища този беше най-лош. Чувстваше се изнасилена, осквернена, разширена, променена. Нейният свят никога вече нямаше да бъде същият. Джанин не разбираше думата астралопитек, но знаеше, че животът, който беше сънувала, беше на животно. По-лошо от животно, защото някъде в подсъзнанието на Кривогледата имаше наченки на мислене и по този начин се появяваше нежеланата възможност за изпитване на страх.

Джанин се чувстваше изтощена и по-стара дори и от Най-древния. Наскоро бе навършила петнайсет годни и вече не беше дете. За нея повече нямаше да има детство. Тя спря пред килията с полегати страни, която представляваше за нея затвор. Хууи каза съчувствено:

— Данин? Какво ти е?

— Искам да ти кажа един виц — отговори тя.

— Не ми се виждаш много весела — каза той.

— Все пак това е един смешен виц. Слушай. Най-древният затвори Уон заедно със сестра ми, за да създадат поколение. Но сестра ми не може да роди. Тя си направи операция, така че никога няма да може да роди.

— Шегата ти не е добра — възрази той. — Никой не би сторил такова нещо!

— Тя го направи, Хууи. — После Джанин бързо добави: — Не се плаши. Ти няма да бъдеш наказан. Само иди сега и доведи момчето при мен.

Нежните му очи се напълниха със сълзи.

— Как да не се плаша? Може би трябва да събудя Най-древния и да му кажа… — После сълзите му потекоха; беше ужасен.

Джанин го успокояваше и утешаваше, докато един друг Древен дойде и им разказа един тъп виц. Джанин легна на постелята и си запуши ушите, за да не чува техния възбуден брътвеж. Не спеше, само лежеше със затворени очи, когато чу Уон и Тор на вратата. Когато момчето влезе, тя стана да го посрещне.