Фредерик Пол - Гейтуей II

Когато хичиянският модул забумтял и пламнал над облаците, Кривогледата и нейното племе хукнали да бягат. Никой от тях не видял, че той кацнал.

Ако мрежата измъква морска звезда от морското дъно, една лопата я изгребва от ведрото с тиня и я захвърля в аквариума, а биологът я приковава към масата, за да направи дисекция на нервната й система, ще знае ли морската звезда какво става с нея?

Кривогледата имала по-голяма представа за себе си от една морска звезда. Но нейният опит не бил по-голям и нищо от онова, което ставало с нея от момента, в който очите й видяли светлината, не било свързано с някакъв смисъл. Тя не почувствала острието на анестетичния ланцет, който я приспал; не знаела, че била пренесена в модул и затворена в една килия с дванайсет от нейните хора. Тя не почувствала смазващото ускорение при излитане, нито пък безтегловността през дългото време на транзитния полет. Кривогледата не усещала въобще нищо, докато не й разрешили отново да се събуди; не разбрала, че била подложена на експеримент.

Нищо не й било познато!

Вода. Водата, която Кривогледата пиела, вече не идвала от калния бряг на реката. Тя идвала от блестящо твърдо корито. Когато се навела да лочи, от повърхност му нищо не скачало към нея.

Слънце и небе. Нямало слънце. Нямало облаци, нямало и дъжд. Имало твърди, светещи със синя светлина стени, а и също такъв таван.

Храна. Нямало живо същество, което да улови и да разкъса. Били някакви гладки, твърди, безвкусни буци, които трябвало да дъвче. Колкото и много да ядели от тях тя и нейните другари, винаги имало още.

Гледките, звуците, миризмите били ужасяващи. Имало някаква непоносима миризма, която никога не била усещала по-рано — остра и ужасна. Била миризма на нещо живо, но тя никога не видяла съществото, от което идвала. Почти толкова лошо било, че липсвали нормалните миризми. Нямало миризма на сърна. Нямало миризма на антилопа. Нямало миризма на котка (каква благодат!). Нямало миризма дори на собствените й изпражнения, или поне не миришели толкова много, а местата, на които се приютявали да спят, винаги били измивани след тях. Там било родено бебето й, докато останалите от племето й се оплаквали, че охканията й не им давали да спят. Когато Кривогледата се събудила и понечила да го вдигне, за да облекчи непоносимата тежест в гърдите си, него го нямало. Никога не го видяла.

Това било първото й новородено, което изчезнало; но то не било последното. В продължение на петнайсет години астралопитектното семейство продължавало да яде, да се плоди и ражда, да остарява, а членовете му да намаляват, защото с раждането им бебетата били отнасяни някъде. Някоя от женските прикляквала, напъвала се, изскимтявала и раждала. После всички лягали да спят, а когато се събудели, новороденото го нямало. От време на време умирал по някой от възрастните, или наближавало да умре, свивал се и пъшкал, от което всички разбирали, че повече няма да стане. После те си лягали; и когато се събудели онзи стар, или неговото тяло, го нямало. Били останали трийсет, после двайсет, после десет — после само един. Кривогледата била последната, много, много стара женска на двайсет и девет. Знаела, че е стара, но не знаела, че умира; знаела само, че чувства ужасна разкъсваща болка в стомаха си, от която се задъхвала и стенела. Тя само усетила, че тази болка спряла, а после настъпил друг вид болка. Не точно болка. Усещане за нещо непривично. Някаква вцепененост. Тя виждала, но виждала нещата необичайно плоски, необичайно трепкащи, в необичайно неестествена цветова гама. Не била свикнала с новото си зрение и не можела да разпознае онова, което виждала. Опитала се да движи очите си, но те не се движели. Опитала се да помръдне главата си, или ръцете, или краката, но не могла, защото вече ги нямала. Тя останала доста дълго в това състояние.

Кривогледата не била препарирана, в смисъла на подготовката на една жива морска звезда за изучаване на нервната й система. Тя била подложена на експеримент.

Този експеримент не се увенчал е голям успех. Опитът да се съхрани нейната идентичност в машинна памет не се провалил по същите причини, по които се били провалили по-раншните опити с другите членове на бедното й племе: лошо съответствие на химическия състав на рецепторите: непълно пренасяне на информация; погрешно кодиране. Хичиянските експериментатори вече се били сблъскали с тези проблеми и ги били решили. Експериментът с нея се провалил, или имал само частичен успех, поради друга причина. Съществото, познато като „Кривогледата“, не притежавало достатъчна идентичност, която да се съхрани. Тя нямала биография, нито пък си била водила дневник. Тя представлявала нещо като статистически данни, придружени с болка и илюстрирани със страх.