Фредерик Пол - Гейтуей II

— Хм — промърмори той. — Имаш ли разрешение да товариш?

— Ще ти го покажа, когато ти платя — отговорих аз. — По хиляда долара на човек и десет хиляди на теб лично, ако го свършиш за три часа.

— Хм. Нека да видя товара. — Тъкмо тогава го сваляха от ракетата. Той го огледа внимателно, почеса се, помисли. Не беше напълно мълчалив. От малкото думи, които отрони, успях да разбера, че се казва А.Т.Уолтърс-младши, и че е роден в Тунелите на Венера. От отличителната гривна на ръката му разбрах, че си е опитал късмета на Гейтуей, а от факта, че вършеше случайни работи на Луната, можех да заключа, че късметът му не ще да е бил много добър. Е, моят също не беше първите два пъти; а после се промени. В каква посока? Трудно е да се каже. — Мога да го свърша, Бродхед — каза той най-после, — но нямаме три часа. Онзи шегаджия, Хертер, ще ни разиграва отново след около деветдесет минути. Дотогава трябва да сме свършили.

— Още по-добре — казах аз. — А сега, кажи ми къде се намира офисът на „Гейтуей Корп.“

— В северния край на вретеното — отговори той. — След около половин час ще затворят.

Още по-добре, помислих аз за втори път, но не го казах. Влачейки Бавър след себе си, отново с танцова стъпка, се върнах по тунела до вретенообразната кухина, която представляваше средище на района и отидох в стаята на директора по изстрелването.

— Ще ви трябва връзка със Земята за нашите документи за самоличност — казах й аз. — Аз съм Робин Бродхед, ето тук отпечатъци от пръстите ми. Това е Хансън Бавър — ако обичаш, Бавър… — Натиснах палеца му върху плочата. — Сега кажи онова, което трябва — поканих го аз.

— Аз, Алън Бавър — издекламира той, — с настоящето оттеглям съдебната забрана срещу Робин Бродхед, „Гейтуей Корп.“ и всички останали.

— Благодаря ти — казах аз. — Сега, директор, докато потвърждаваш казаното, ето едно подписано копие от онова, което току-що каза Бавър и план на мисията. Според договора ми с „Гейтуей Корп.“, който твоите машини ще ти предоставят, имам право да използувам техническите средства на Гейтуей във връзка с експедицията Хертер-Хол. Аз се каня да сторя това, за която цел се нуждая от петместния кораб, разположен в момента на твоите докове за акостиране. От плана за мисията ще видиш, че възнамерявам да отида на хичиянския рай и оттам на Завода за храна, за да попреча на Петер Хертер да подлудява човечеството, също да освободя групата Хертер-Хол, както и да донеса ценна за Гейтуей информация за проучване и ползване. Бих желал да замина след един час — завърших строго аз.

За момент като че ли всичко вървеше като по вода. Директорът по полетите (беше жена) погледна отпечатъците на плочата, взе плана на мисията и го претегли на ръка, а после ме погледна с отворена от изненада уста. Чувах виенето на газа, който излизаше от машините за отопление, работещи по цикъла на Карно под лещите на Френел и насочен към антишоковите рефлектори точно над нас. Не чувах нищо друго. После тя въздъхна и каза:

— Сенатор Праглер, известно ли ви е това?

И от въздуха зад бюрото й се чу гласът на Праглер, който изръмжа:

— Повече от известно, Мили. Кажи на Бродхед, че няма да стане. Не може да получи кораба.

Пристигнах след три дни транзитно пътуване. Предварително автоматично бяха изпратени паспортните данни на всички пътници и властите знаеха, че пристигам още преди совалката да бе напуснала Френска Гвиана. Беше чиста случайност, че ме посрещна Праглер; но дори и да не беше там, имаха достатъчно време, за да получат нареждане от главния офис в Бразилия. За момент си помислих, тъй като Праглер се оказа там, че бих могъл да се спазаря. Не можах. Трийсет минути му крещях и още толкова му се молих. Никаква полза.

— Няма нищо нередно в плана на твоята мисия — призна той. — Нередното е в теб самия. Нямаш право да използуваш техника на Гейтуей, защото онзи ден, докато беше в орбита, „Гейтуей Корп.“ изкупи акциите ти. Но дори и да не беше, Робин, не бих те пуснал. Прекалено много си заинтересован лично. Да не говорим, че си много стар за такова нещо.

— Аз съм опитен пилот от Гейтуей!

— Ти си един опитен досадник, Робин. А може би също и малко луд. Какво мислиш, че може да направи сам човек на хичиянския рай? Не. Ние ще използуваме плана ти. Но ще го направим както трябва, от Гейтуей, с най-малко три кораба, два от тях пълни с яки, добре въоръжени смелчаци.

— Сенаторе — помолих се аз, — пусни ме да замина! Ако изпратиш този компютър на Гейтуей, ще са необходими месеци… години!