Фредерик Пол - Гейтуей II

— Достатъчно. Зигфрид. Можеш ли да напишеш такава програма?

— Да. С помощта на твоята съпруга, да.

— А след това как ще установим контакт с Хенриета?

Той погледна към Алберт.

— Надявам се за това да помогне моят колега.

— Разбира се, Зигфрид — отговори весело Алберт, като почесваше единия си крак с палеца на другия. — Първо. Напишете програма със спомагателни програми. Второ: Прочетете я в прехвърлящ процесор РМАL-2, с достъп до гигабита бърза памет и необходимите подчинени модули. Трето. Поставете я в един петместен кораб и я отпратете на хичиянскня рай. После я свържете с Хенриета и започнете разпита. Това според мен ще има шанс за успех, о, може би нула девет.

Намръщих се.

— Защо трябва да се изпраща цялата тази апаратура?

Той отвърна търпеливо:

— Причината е в C, Робин. Тъй като ни липсва радио със свръхсветлинна скорост, трябва да изпратим машината там, където ще се работи.

— Компютърът Хертер-Хол има радио със свръхсветлинна скорост.

— Вера е много неинтелигентна, Робин. Много е бавна. Пък и аз не ти казах най-лошата част. Процесорът РМАL-2 е много обемист, нали разбираш. Той ще запълни почти изцяло петместния кораб. Това означава да пристигне на хичиянския рай почти гол и незащитен. Ние обаче не знаем кой ще го посрещне на дока.

Еси отново седеше до мен, изглеждаше хубава и загрижена с чашка кафе в ръка. Взех я машинално и отпих една глътка.

— Ти каза „почти“ — казах аз. — Значи ли това, че ще има място за пилот?

— Страхувам се, че не, Робин. Ще остане място само за още сто и петдесет килограма.

— Аз тежа наполовина! — Почувствах напрежение в Еси. Бяхме стигнали точно до този въпрос. Мисълта ми беше така ясна и се чувствах толкова уверен, както не ми се беше случвало от седмици. Парализата на бездействието отзвучаваше с всяка секунда. Ясно съзнавах онова, което казвах и добре разбирах какво означава то за Еси… и нямах желание да спра.

— Това е вярно. Робин — съгласи се Алберт, — но нали не искаш да пристигнеш там мъртъв? Ще ти трябва храна, вода, въздух. Стандартните норми за пълен тур, при стопроцентово регенериране на всички провизии, възлиза на повече от триста килограма и там просто няма…

— Престани, Алберт — извиках аз. — Знаеш не по-зле от мен, че не става въпрос за пълен тур. Говорим за… колко беше? Двайсет и два дни. Толкова беше полетът на Хенриета. Повече не ми е необходимо. Само за двайсет и два дена. После ще пристигна на хичиянския рай и запасите ще са без значение.

Зигфрид наблюдаваше много заинтересован, но мълчалив. Алберт също изглеждаше загрижен. Той призна:

— Е, това е така, Робин. Но има голям риск. Няма да има никакъв запас за евентуална грешка.

Поклатих глава. Бях стигнал много преди него… във всеки случай — преди него, за там, където той сам желаеше да отиде.

— Ти каза, че на Луната има един петместен, който ще приеме този курс. Има ли там също, как го нарече, РМАL?

— Не, Робин — отговори той, а после добави тъжно: — Има обаче на Кору, готов за изпращане на Венера.

— Благодаря ти, Алберт — казах аз, почти му се озъбих, защото трябваше с ченгел да му тегля думите от устата. После седнах и се замислих над току-що чутото.

Аз не бях единственият, който слушаше внимателно. До мен седеше Еси, която остави чашката си.

— Полимат — подаде команда тя, — достъп и дисплей на програмата Мортън, в диалогов режим. Хайде, Робин. Направи онова, което трябва.

От бокса се чу шум на отваряща се врата и влезе Мортън, който се ръкува с Зигфрид и Алберт и погледна през рамо към мен. Той беше получил информация и когато влезе, бях готов да се закълна от израза на лицето му, че онова, което беше научил, не му харесваше. Това обаче не ме разтревожи. Казак му:

— Мортън! На базата за изстрелване в Гвиана се намира информационният процесор РМАL-2. Купи го.

Той се обърна към мен възмутен.

— Робин — отвърни той упорито, — мисля, че не разбираш колко бързо се стопява капиталът ти! Само програмата ще ти струва над хиляда долара за минута. Ще трябва да продам акции…

— Продавай!

— Не е само това. Ако планираш да отидеш лично с онзи компютър на хичиянскня рай… Недей! Не си позволявай и да помислиш за това! На първо място, забраната, наложена от иска на Бавър, все още не е вдигната. На второ място, ако успееш но някакъв начин да я заобиколиш, ще бъдеш изложен на презрение и щети, които…

— По този въпрос не искам мнението ти, Мортън. Да предположим, че мога да накарам Бавър да отмени забраната. Ще могат ли да ме спрат?