Робърт Силвърбърг - Човекът в лабиринта

Грийнфийлд и Рейнолдс се втурнаха напред с котешка пъргавина и хванаха Мълър под мишниците. Бордман видя как лицата им посивяха, след като попаднаха под влиянието на полето му. Мълър се бореше, опитваше се да се освободи. Дейвис и Отавио също се озоваха върху него. В настъпващата тъма групичката заприлича на скулптурата на Лаокоон — Мълър се виждаше отчасти, а по-дребните мъже бяха обхванали тялото му, свито и борещо се. По-добре щеше да е, ако използвахме зашеметяващо оръжие, помисли си Бордман. Ала понякога тези оръжия бяха рисковани при употреба срещу хора. Знаеше се, че безкрайно ускоряват сърдечната дейност, а тук нямаше дефибрилатор.

След миг го принудиха да падне на колене.

— Обезоръжете го — заповяда Бордман.

Отавио и Дейвис го държаха. Рейнолдс и Грийнфийлд го претърсиха. Грийнфийлд извади от джоба му смъртоносното глобусче с прозорчето.

— Май само това носи — рече Грийнфийлд.

— Проверете внимателно.

Провериха. Мълър остана неподвижен, с вкаменено лице и вторачен поглед. Позата и изражението бяха на човек, чиято глава е върху дръвника на палача. След малко Грийнфийлд пак вдигна глава.

— Няма нищо — рече той.

— В един ляв горен кътник — обади се Мълър — имам тайник с отрова. Ще броя до десет, после ще стисна силно зъби и ще изчезна пред очите ви.

Грийнфийлд се изви и го сграбчи за челюстта.

— Остави го — нареди Бордман. — Шегува се.

— Откъде да сме сигурни… — понечи да протестира Грийнфийлд.

— Остави го. Отстъпете — махна с ръка Бордман. — Застанете на пет метра. Не се приближавайте до него, освен ако не помръдне.

Отдръпнаха се. Очевидно се отдалечиха с удоволствие, защото полето на Мълър нямаше да им влияе с пълната си сила. Бордман стоеше на петнайсет метра и усещаше само леки бодвания от болка. Не се приближи повече.

— Можеш да станеш — каза Бордман. — Но моля те, не се опитвай да се движиш. Съжалявам, Дик.

Мълър се изправи. Лицето му беше почерняло от омраза. Ала не каза нищо и не помръдна.

— Ако се наложи — рече Бордман, — ще те опаковаме в пенопластова люлка и ще те изнесем от лабиринта до кораба. Оттам насетне непрекъснато ще те държим в пенопласт. Така ще бъде и когато се срещнеш с извънземните. Абсолютно безпомощен. Не ми се иска да го правя, Дик. Имаш още един избор, да ни сътрудничиш доброволно. Качи се доброволно с нас на кораба. Направи онова, за което те молим. Помогни ни за последен път.

— Да ти изгният червата дано — обади се почти небрежно Мълър. — Дано живееш хиляда години, за да те ядат червеите. Дано се задавиш със собственото си самодоволство и никога да не умреш.

— Помогни ни. Доброволно.

— Сложи ме в пенопласт, Чарлз. Инак при първата възможност ще се самоубия.

— Какъв ли негодник изглеждам в очите ти? — попита Бордман. — Но не искам да е така. Съгласи се доброволно, Дик.

Отговорът на Мълър по-скоро приличаше на ръмжене.

Бордман въздъхна. Неприятно. Погледна към Отавио.

— Дай пенопласта.

Роулинс, който наблюдаваше сцената, сякаш изпаднал в транс, неочаквано се втурна напред, измъкна оръжието на Рейнолдс от кобура му, изтича до Мълър и го пъхна в ръката му.

— Вземи — изхриптя той. — Сега положението е в ръцете ти.

Мълър погледна оръжието, сякаш никога не беше виждал подобно нещо, ала изненадата му трая само част от секундата. Обхвана удобната ръкохватка, сложи пръста си върху спусъка. Познат модел, малко по-различен от старите, с които си бе служил. С един бърз откос би могъл да избие всички. Или себе си. Отстъпи, за да не могат да го нападнат в гръб. Побутна стената с шпора, разбра, че е стабилна и се облегна върху нея. Сетне развъртя оръжието на 270 градуса, всички бяха под прицела му.

— Застанете близо — рече той. — И шестимата. Стройте се в редица на метър разстояние и дръжте ръцете си така, че да ги виждам постоянно.

Хареса му мрачният, яростен поглед, който Бордман хвърли на Нед Роулинс. Момъкът изглеждаше замаян, зачервен, объркан, сякаш беше някаква призрачна фигура. Мълър търпеливо изчака да се наредят, както им беше заповядал. Учуди се на собственото си спокойствие.

— Изглеждаш нещастен, Чарлз — рече той. — На колко години си вече, на осемдесет? Сигурно ти се иска да изживееш и останалите седемдесет, осемдесет, деветдесет. Планирал си кариерата си и в плана не се предвижда да умреш на Лемнос. Стой мирно, Чарлз. И се изправи. Няма да ме трогнеш, ако се правиш на стар и отпуснат. Известен ми е този номер. Здрав си като мен, въпреки тази престорена отпуснатост. Мирно, Чарлз!