Робърт Силвърбърг - Човекът в лабиринта

Но в тази безразборна експанзия на собствената им система, хората откриха само следи от съществували интелигентни видове. Само зверове бяха си направили леговища в развалините на немислимо древни цивилизации. Най-забележителният древен обект беше лабиринтът на Лемнос; ала и други светове имаха своите останки от градове с разрушени от времето основи, с гробища и разхвърляни чирепи. Космосът се превърна в рай за археолозите. Събирачите на извънземни животни и реликви бяха доста заети. Появиха се нови научни специалности. Извършваше се възстановка на общества, изчезнали далеч преди пирамидите да са били замислени.

Някаква странна унищожителна болест бе връхлетяла всичките други интелигентни раси в галактиката. Очевидно са били в разцвета си толкова отдавна, че дори деградиралите им поколения не бяха оцелели. Внимателните и задълбочени проучвания показаха, че най-младите от десетината установени интелигентни култури извън Слънчевата система са загинали преди осемдесет хиляди години.

Галактиката е обширна, тъй че хората продължаваха да търсят звездни събратя, водени от любопитство, примесено със страх. Макар придвижването чрез изкривяване на пространството и времето да осигуряваше бърз транспорт до всички точки във Вселената, нито наличният персонал, нито наличните кораби можеха да се справят с огромната изследователска задача. Няколко века след навлизането си в галактиката, хората продължаваха да правят открития, някои дори съвсем близо до дома им. Звездата Бета Хидри имаше седем планети. На четвъртата от тях живееше разумен вид.

Не кацнаха там. Възможността за подобно откритие бе добре проучена предварително и бяха съставени планове как да се избягва погрешно нахлуване с непредвидими последици. Бета Хидри IV се изследваше от разстояние, отвъд облачния й покров. Хитри устройства измерваха параметрите на активността под плътната сива маска. Разбра се, че хидранците произвеждат енергия в рамките на няколко милиона киловатчаса; картирани бяха населените им области; направи се преценка за гъстотата на населението и равнището на индустриалното развитие чрез изследване на топлинното излъчване. Там, долу, имаше агресивна, разрастваща се, могъща цивилизация, сравнима може би с техническото равнище на Земята от двайсети век. Имаше само една значителна разлика: хидранците не бяха започнали още да излизат в космоса. Това се дължеше на облачния покров. Една раса, която никога не е виждала звездите, едва ли ще има желание да ги достигне.

Мълър беше в течение на отчаяните конференции, които последваха откриването на хидранците. Знаеше за причините, поради които ги сложиха под карантина, осъзнаваше, че само далеч по-наложителни причини са довели до вдигането й. Чувствайки се несигурна в способността си да установи контакти с нечовешки същества, Земята мъдро бе решила известно време да стои настрани от хидранците; сега обаче всичко това се бе променило.

— Какво ще последва? — попита Мълър. — Експедиция?

— Да.

— Скоро ли?

— Бих казал през следващата година.

Мълър се напрегна.

— Кой ще я води?

— Може би ти, Дик.

— Защо „може би“?

— Би могъл и да не поискаш.

— Когато бях на осемнайсет години — рече Мълър, — бях с едно момиче в една гора на Земята, в калифорнийския горски резерват, любихме се, е, не ми беше за първи път, но за първи път стана както трябва — а след това лежахме по гръб, гледахме звездите и аз й казах, че някой ден ще се измъкна и ще се поразходя сред тях. А тя възкликна: „О, Дик, та това е чудесно!“ Аз, разбира се, нямах нищо особено предвид. Всяко хлапе на тази възраст го казва, когато погледне към звездите. Казах й още, че ще открия разни неща в космоса, че хората ще ме запомнят така, както помнят Колумб, Магелан и първите астронавти, и тъй нататък. Казах й, че ще бъда пръв, каквото и да се случи, че ще се нося сред звездите като бог. Бях много красноречив. Продължих с тези приказки около десетина минути, докато и двамата не бяхме погълнати от чудото: обърнах се към нея, тя ме притегли върху себе си, аз обърнах гръб на звездите и заработих здравата, за да я прикова към Земята. Това бе нощта, когато се родиха амбициите ми — той се засмя. — Има неща, които можем да изречем само когато сме на осемнайсет години и които после не можем да повторим.

— Има и неща, които можем да направим на осемнайсет и които сетне не можем да извършим — рече Бордман. — Е, Дик? Вече минаваш петдесетте, нали? Разходи се сред звездите. Чувстваш ли се като бог?