Асен Милчев - Улеят на времето

Госпожа Фрай дълбоко въздъхна, но отново нищо не каза, и докторът беше много благодарен, че тя не прекъсваше откровената му изповед.

— Ежедневието ме бе понесло така, че отлагах ден след ден решението, което отдавна нося у себе си. Дияна е единствената жена, която съм пожелавал да стане моя съпруга и — дано да не ви прозвучи нахално — в момента я чувствувам такава. Вие като майка имате право да ме съдите за нерешителността ми, за изгубеното време на вашата дъщеря. Само в едно искам да ми повярвате — не съм бил неискрен в отношенията си към нея. И сега, молейки се на съдбата да ми я върне, дойдох да ви кажа, че страшно много я обичам. Нещо повече — възхищавам се от подвига, който извърши, като тръгна в неизвестността.

Аскол замълча и майката на Дияна схвана, че вече може да се обади.

— Щастлива съм от това, което чух, доктор Варо — каза тя. — Никога не съм се съмнявала във вашите искрени намерения. Трябва обаче да ви призная, че понякога насилвах Дияна да изясните отношенията си. Вярвам, че не ме смятате за старомодна — никога не съм държала на формалностите, какъвто е брачният договор. Имах съвсем друго нещо предвид. Предполагам, че Дияна не ви е споменавала никога за това. Ето защо ще ви го кажа аз.

Аскол гълташе всяка дума на дребничката, почти белокоса жена с изразителните черни очи.

— Когато се ожених, аз знаех, че моят съпруг ще загине. Беше от първите астропилоти, които прокарваха трасетата на транспортните връзки с астероидите. Нито един от тяхната космическа ескадрила не остана жив. Все още противометеоритната защита не беше достатъчно усъвършенствувана, а в техния сектор имаше интензивен метеорен поток. Родителите ми ме съветваха да почакам, да отложа сватбата си, но аз знаех, че тогава никога няма да се свържем с моя любим. Бях само на осемнайсет години, а неговите месеци, дори дни бяха преброени. Но можех ли аз да му откажа да ме види облечена в бяла булчинска рокля, да ме пренесе на ръце през прага? Не, това не беше жертва от моя страна. Това беше преклонение пред човешкия подвиг.

Аскол понечи да се намеси, но после се спря. Госпожа Фрай забеляза намерението му и се усмихна:

— Смятате, че след като е осъзнавал опасността, той е трябвало да не се жени, нали? Но младият човек трудно се примирява с мисълта, че скоро ще умре. Колкото и да е нищожна надеждата да оцелее, той винаги я таи у себе си. Имах ли право да му я отнемам?

Докторът наведе глава, покъртен от тази философия, която възвеличаваше човешкия дух. Всичките му грижи, дори безпокойството му за Дияна се смалиха и изчезнаха пред нея и той се почувствува жалък и недостоен човек. Майката продължи:

— И все пак аз никога нямаше да се омъжа, ако не вярвах в безсмъртието на човека. Не в буквалнил смисъл на думата, разбира се. Безсмъртието на човека, това са неговите деца — чрез тях продължава да живее, дори когато го няма на света. И аз исках да имам дете от моя любим, което да наследи неговия живот. Така се роди Дияна и оттогава все едно, че той е непрекъснато до мен. Загубих съпруга си, но ми остана неговата дъщеря. Нашето време е красиво, но и жестоко — прокарват се звездните пътища, дават се жертви. Ако сега загубя Дияна, ще ме изтръгнат от корен. Затова бях нетърпелива — тя не трябваше да ме оставя сама.

Аскол преглътна насъбралата се в гърлото му буца.

— Ние няма да ви оставим сама — твърдо изрече той.

Майката тъжно се усмихна и отвърна само с едно двустишие:

— Седнете, Емил — посочи доктор Варо едно странно на вид кресло, от което излизаше плетеница от проводници.

— Само без фокуси, докторе — предпазливо се отпусна Емил.

— Не се страхувайте. Намираме се в кабинета за лечение с обратна връзка на биологична основа. Ще ви демонстрирам само как действува апаратурата. От нея ще се убедите, че единствено ако впрегнете волята си, ще можете да се избавите от главоболието и стомашните спазми, които ви съпътствуват.

Емил се размърда в креслото. Той знаеше, че има хора, които могат да регулират сърдечната дейност и дишането си така, че да изпаднат в привидна смърт. И само най-чувствителните уреди са в състояние да установят, че са живи.

— И колко време е необходимо за лечение по този метод? — заинтересува се той.

— Зависи. Дни, седмици, понякога месеци трябва да се прекарат в това кресло и пред екрана за обратна биологична връзка. Да се самовъздействува, да се сравняват показателите, докато се приближат до идеалните…