Асен Милчев - Улеят на времето

— Съжалявам, докторе, но няма да имам време за толкова продължително отсъствие от работа. Дотогава ще бъда на астероидите.

— Искате да си създадете там Улей на времето ли? — изпитателно го изгледа Аскол. — Защо преди това не проверите неговия ефект на Земята?

— Улей на времето ли? — Емил неволно трепна, като си спомни за младежките им философствувания със Стефан. — Какво имате предвид?

Аскол описа биофизичната машина, наречена на медицински жаргон «Улей на времето», където човек може да се самовглъби, да се отдаде на пълна почивка и да потърси «собственото си аз». На вид тя не е особено представителна — прилича на цистерна с отвор, водещ към кабина, широка колкото голямо легло. Вътре има силно подсолена, почти лепкава вода, върху чиято повърхност всеки се задържа в легнало положение. С машината може да се извършват пътешествия в «четвъртото измерение», да се обновява и зарежда с енергия психическата дейност.

— И как действува тази «пералня» за душата? — поусмихна се иронично Емил. — Защо я наричат Улей на времето?

Аскол сърдечно се засмя на сравнението и поясни действието на апаратурата. Когато се затвори вратата на «пералнята», човек остава сам в мрака и тишината, напълно изолиран от външния свят. Все едно, че е попаднал в някакъв Улей, където времето е спряло да тече. Без шум, без светлина, лишен от възможността да вижда собственото си тяло, той прилича на зародиш в утробата на майката. Половин час в тъмната кабина носи успокоение. Човек забравя всичките си грижи, чувствува се като възроден, умът губи представа за физическата същност на тялото и започва да се рее, носен от разнообразни асоциации. Пълната изолация укрепва психическата и физическата форма.

— Нали точно това искам да направя и аз — прие невинна физиономия Емил, — да се тикна в Улея на времето, макар че си го представях по съвсем различен начин, и да забравя. Затова отивам на астероидите.

Дияна обясни на Ланкони какъв е планът на КЕСИП да го обезвредят, показа му къде точно бе монтирана ампулата с упойващия газ и му помогна да я отстранят. После космонавтът със злорада усмивка включи маршрутния кодер към навигационния комплект. Сега вече ракетопланът автоматично се движеше по курса, достигащ границите на Слънчевата система. Мечтата на Сет като че ли се сбъдваше. Дияна с нетърпение очакваше точно този момент, когато похитителят щеше да стане по-сговорчив.

— Искам да ви съобщя нещо, което може би ще ви заинтересува — му каза тя. — Преди да излетя към ракетоплана, в нашата клиника идва Ана и аз разговарях с нея.

Ланкони потрепера.

— Защо не ми казахте по-рано това?

— За да не се отклоните от голямата цел — внимателно подбираше думите си Дияна. — И все пак реших, че нямам право да крия от вас за какво си говорихме с нея.

Космонавтът кимна, че е готов да я слуша.

— Тя съжалява, че се е отнесла несправедливо към вас. Разкайва се и страда. Готова е да изкупи вината си.

Сет се усмихна победоносно:

— Много късно се сети да се разкайва тази жалка комедиантка!

— На ваше място не бих я наричала така — втренчено го погледна психоложката. — Да бяхте я чули с какво любов говореше за вас! Колко искрени бяха сълзите й!

За миг Ланкони се замисли, но сетне го обзе ярост:

— Плакала е! Говорела е за любов! Да беше се отнасяла с любов към мене, когато бяхме заедно! А тя окървави сърцето ми, изяде душата ми… Накара ме да заложа на карта живота си.

— И живота на толкова други хора, Ланкони…

Дияна настъпваше, стремеше се да хване и притегне нишките на разнебитената му психика. И за първи път, откакто разговаряха, той не й противоречеше.

— Тя се молеше да се върнете — продължи младата жена. — И сигурно много ще страда, ако се случи нещо с вас.

Постепенно Сет Ланкони изпадна в мъчително състояние. Очите му блуждаеха, устните му изпускаха несвързани слова. Той ръкомахаше и се обясняваше с някакъв невидим събеседник. Спореше с него, умоляваше и проклинаше.

— Аз съм само една слаба жена — не спираше да го поставя все повече под свой хипнотичен контрол психоложката, — но ако мен така ме обичаха, щях да се върна. Всеки може да сгреши. Великодушието е признание за сила.

Ланкони внезапно се изпъна. Искаше да каже нещо, но нито звук не излизаше от разпуканите му устни. После започна да се бори с невидимите ръце, които го стягаха около гърлото, изохка и се строполи. Дияна се втурна към него. Бе попрекалила с психологичната обработка. Космонавтът се оказа много по-лабилен, отколкото бе предполагала. Не бе очаквала да се стигне до нервен шок. От нескончаемото няколкодневно напрежение, от резките преходи между отрицателни и положителни емоции, той се бе изразходвал изцяло. Психоложката искаше само по хипнотичен път да сломи съпротивата му, да му внуши как да постъпва. Вместо това Ланкони бе изгубил съзнание. Но тя нямаше време дълго да се взира в безизразното лице на Сет, нито да се зарадва на успеха на собствения й план за овладяване на положението. Трябваше бързо да се действува.