Грег Беър - Преместването на Марс

— След петнайсет-двайсет години, а може и по-рано, ако Алис не бърка, деветдесет процента от земните нации ще показват огромен интерес към Големия наплив към звездите.

— Не трябва ли и ние да се интересуваме? — попита Алън, наклони се напред и сключи ръце като в молитвена поза.

— С цената на нашето наследство и нашите души ли? — попита Битрас.

— Цялата човешка раса… Това е благородна кауза — размишляваше Алън.

— Няма начин да не изглежда благородна на един свят, който отчаяно се стреми към прогрес, разширяване и промяна. Но нас ще ни изядат живи.

— Къде е смисъла във всичко това? — попитах.

Битрас сви рамене.

— Ако разсъждаваме правилно и ако посещението ни тук е абсолютно безсмислено, то преди да отпътуваме ще сме говорили тайно с представители на ВИЗА. Закритото изслушване в Сената е просто предлог. Няма нужда да се огласява бъдещата политика, а също така да се водят дългосрочни преговори, без да се взима под внимание ситуацията в бъдеще. Мендоса и Уонг са техните предни постове. Причините, заради които ни повикаха, са удобна за тях лъжа. Може да ни хванат със смъкнати гащи. Аз идвам с предложения, но нищо чудно да се опитат да ни принудят да сключим споразумение.

Той протегна ръка и Алън я стисна здраво.

— Браво на теб, Алън, добре го измисли. Ако аз бях на тяхно място, точно това щях да направя.

Докато ги гледах как се поздравяват, усетих пристъп на ревност. Щях ли някога да се науча да се оправям в такива заплетени политически ситуации, за да имам такива невероятни прозрения и да впечатля Битрас?

Потупах Алън по рамото, промърморих «лека нощ» и се прибрах в стаята си.

На следващата сутрин, докато пиех кафе в дневната с Битрас и обсъждах графика за деня с Алис, компютрите ни изписукаха едновременно. Алън влезе в стаята при нас и ние сравнихме съобщенията. Изслушванията в Сената бяха отменени. Отменени бяха и важни неофициални разговори със сенатори и членове на Конгреса от различни щати, с изключение на срещата с Мендоса и Уонг, насрочена за края на третата седмица.

Изведнъж се превърнахме в нещо повече от обикновени туристи. Хипотезата за ВИЗА търпеше развитие.

Бързо се уморих от партита и приеми. Исках да разгледам планетата и да се разхождам сама, без да нося отговорност за нещо. Вместо това повечето време прекарвахме с любопитни и приятелски настроени земяни, завързвахме контакти и демонстрирахме добра воля. Мириам, вярна на репутацията си, ни запозна с някои от най-влиятелните хора на Северна Америка.

Тя организира и второ разточително парти за сметка на «Мейджъмдар» и покани художници, актьори от симулации, бизнес магнати и ръководители на корпорации, съюзни министри и посланици — повече известни и познати лица, събрани на едно място, отколкото можех да си представя. Правеше ми впечатление, че нямаше камери на «ЛитВид» и ние щяхме да се чувстваме спокойни, да разговаряме неангажиращо и да хапваме от изисканата храна, докато Битрас използва случая за сключване на сделки и правене на предложения.

Партито беше в апартамента на Мириам и всички стени и мебели бяха аранжирани наново, за да може да се освободи достатъчно място. Пристигнахме преди повечето гости и Мириам ме дръпна встрани, майчински сложила ръка на рамото ми.

— Не се шашкай много от тези хора — посъветва ме тя. — Като човешки същества те се впечатляват лесно. Ти, скъпа моя, за тях си екзотична и трябва да се възползваш от това предимство. Тук ще дойдат някои доста красиви мъже.

Мириам се усмихна угоднически. Знаех със сигурност, че няма да започна връзка с политически цели. Но се усмихнах в отговор и й казах, че ще се забавлявам, а наум се заклех точно в обратното.

Хората пристигаха на групички, скупчени около по-известните фигури с различна репутация. Алън, Битрас и аз се разделихме и се присъединихме към различни гости, за да отговаряме на въпроси като: «Защо изминахте цялото това разстояние?», «Защо марсианците толкова трудно приемат различните художествени течения?», «Чух, че половината от марсианките все още раждат — колко необикновено! И във вашето семейство ли е така?», «Как намирате Земята? Не смятате ли, че е ужасен развъдник на разнородни култури?». После незабелязано се оттегляхме, за да се присъединим към други групички.

Въпреки че разпознах много известни личности, Мириам очевидно беше успяла да не покани никой, с когото аз действително исках да се запозная. Не присъстваше никой от драматурзите, на които се възхищавах, навярно защото предпочитах литературата пред визуалното изкуство. Нямаше и никой от политиците, за които бях учила. Повечето от присъстващите бяха звезди — Вашингтон все още беше притегателно място за красиви и блестящи личности, но моите вкусове бяха други.