Грег Беър - Преместването на Марс

— Желаят, доколкото позволяват скромните ни възможности — каза Битрас. — Но Земята не може да очаква, че Марс някога ще продаде правата и ресурсите си заради прищявката на някого и ще стане нечия собственост.

Мендоса се засмя и отговори:

— С моите колеги не бихме и мечтали за това. Надяваме се да има къде да избягаме, ако не ни преизберат.

— Говори от свое име, Джон — каза Хуарес Сомерс.

Оттам насетне разговорът се отклони към подробности и незначителни дреболии. Около десет минути задаваха на Битрас въпроси, чиито отговори очевидно можеха да намерят и в платките си.

Скоро почувствах раздразнение и отегчение.

Второто изслушване на следващия ден беше в присъствието на същите сенатори и трая петнайсет минути. Дадоха ни една седмица отсрочка преди последната сесия, но не чухме и намек, че ще се срещнем с пълния състав на комитета.

Все още не бяха искали от Битрас да направи предложенията си. Изглежда за тях те бяха без значение. Бяхме пропътували цялото това разстояние, за да слушаме любезни, но неприятни шеги, прикрити заплахи и забележително безопасни въпроси.

Вечерта след второто изслушване с Алън си поделихме една бира и биохимичен освежител. Битрас спеше в стаята си.

— Какво смяташ, че са намислили? — попитах.

Алън уморено затвори очи, излегна се на кушетката и протегна крака.

— Губят ни времето — отговори той.

— Не се държат така, сякаш имат план.

— Те не се държат по никакъв начин — каза Алън.

— Направо ме вбесяват.

— Това е прикритие. Отвличане на вниманието.

— Какво имаш предвид?

Битрас влезе по пижама и с разбъркана коса. Търкаше очи и приличаше на малко момче.

— Дайте ми малко от това — посочи с пръст биохимичното допълнение. — Ставите ме болят.

— Събудихме ли те?

— През тези стени? В стаята ми е тихо като в гробница. Сънувах ужасен кошмар. Мразя симулациите.

Не знаехме, че е пробвал симулация. Седна и Алън му наля една чаша, от която той бавно отпи с вид на мъченик.

— Добре де — въздъхна, — снощи Мириам ме убеди да участвам в симулация с нея. Беше ужасно.

Чудех се какво точно са споделяли.

— Говорехме за изслушването — каза Алън.

— Спомена нещо за отвличане на вниманието. Мислиш ли, че те са за прикритие? — попита Битрас.

— Имам такива подозрения.

— По-точно?

— ВИЗА.

— Нямаме насрочени срещи с техни представители — намръщи се Битрас.

— Защото не си струва да си правят този труд ли? — попита Алън.

Все още не знаех какво да мисля.

— А защо не… — започнах, но Битрас ме спря с ръка.

— Уонг и Мендоса се държат като представители на Наблюдаващата комисия за ВИЗА — продължи Битрас, — партиите на мнозинството и на малцинството.

Алън кимна с глава.

— Господи, как да си обясня това? — обадих се отново.

Битрас ме изгледа така, сякаш имаше насреща си дете.

— Някои твърдят, че Съединените щати се отказват от интересите си в космоса за сметка на ВИЗА. Корпорациите ОМ, които имат договори и търговски отношения със Съединените щати, ще трябва да установят директна връзка с ВИЗА.

— Това как променя нещата за нас? — попитах.

— Като цяло ВИЗА е много по-агресивна в космическите изследвания от Съединените щати и много по-обвързана с тях, отколкото другите съюзници. Но във ВИЗА има много по-малки нации и корпорации, без никакви космически вложения. А те искат такива. Ако Марс се обедини, ще трябва да установяваме нови отношения с ВИЗА. Техните незначителни партньори ще искат и те да купят дял. И ще предложат… — Битрас се почеса по носа и стисна очи, за да се съсредоточи, — какво, какво ще предложат?

— Quid pro quo [12] Един вместо друг (лат.) — Бел. пр. — каза Алън.

— Quid pro quo. Ние им осигуряваме по-голям дял от участието си в ресурсите на Слънчевата система, а в замяна съюза не поглъща напълно Марс и корпорациите ОМ.

— Такъв беше сценарият и на Луната — кимна Алън.

— Това е ужасно — заговорих. — И очаквате само защото не задават неудобни въпроси?

— Това определено са доказателства, макар и незначителни — отговори Битрас и махна с ръка.

Алън сякаш се оживи от заплашителния сценарий.

— Не бихме могли да спечелим една такава война. Ако се обединим и бъдем принудени да влезем в съюз с някого, силата там ще зависи от населението.

— Освен за основополагащите нации като Съединените щати — каза Битрас. — Останалите ще бъдат негласни букви.

Той изпи питието. Алън му предложи чаша бира и Битрас прие.